„Облакът Атлас” – филм за осъзнаването като житейска задача

Киното е магия. Във филмите визията на сценариста и режисьора за броени часове се превръща в реалност.

„Облакът Атлас”

плакат „Облакът Атлас”

Тази филмова реалност е създадена от множество кадри, които с движението си се превръщат в картини, а картините в история. Всеки кадър е един детайл и всеки детайл има своята роля в завършека на делото. Така, както всяка клетка в телата ни си има своята функция, а всеки един от нас, своята роля на планетата. Както филмът „Облакът Атлас” ни внушава ние сме капки във водите на океана, но многото капки правят цял океан!

Като всяко Боговдъхновена творба филмът е многопластов, дълбок и с много внушения на една идея, че ние не сме машини, а творци на живота си.

Създаден от авторите на „Матрицата”  той носи същия отпечатък, същата „идейна матрица” на Дейвид Митчъл и тандема Уашовски, че ние сме разумни същества със свободна воля. Героите преживяват няколко живота, които на филма текат паралелно, подбуждайки ни към размисъл дали всъщност има „минали” и „бъдещи” животи или всичко се случва едновременно във времето?

В няколкото си прераждания героите си сменят ролите, влизат в различни по тип взаимоотношения, обстановка, проблематика. Вечна и неизменна остава само Любовта като свързваща нишка на всички животи. Тя е показана във варианти, които не се влияят от пола или ситуациите. Тя си е неоспоримата и красива Любов. Любовта като братска подкрепа в случая на роба и неговия спасител някъде по островите на Нова Зенландия; любовта като забранена от обществото страст в случая на бисексуалния композитор Робърт и любовникът му учен в Кеймбридж; преданата съпружеска любов в случая на нотариуса Адам и съпругата му Тилда; неугасващата ученическа любов на издателя Кавендиш; любовта-саможертва на корейската девойка Сонми 451 и революционера-капитан Хю Джо; доживотна преданост на Заки и неговата извънземна жена.  Шест живота като частите на един музикален секстет, композиран от Живота, в който всичко е свързано. Любовта прелита през хилядолетията и сякаш с всяко прераждане се пречиства и става все по-финна. В едно с нея върви осъзнаването на героите, че тяхната воля, техният избор може да промени света. Това внушение се прокрадва още с осъзнаването на един роб в колония на Пасифика, който на своя страна е поел „вируса на свободата” от своя чичо.  Неговият бунт предизвиква реакция на състрадание у един млад нотариус достатъчно силно, за да го накара да се откаже от собствеността върху колонията, а с това навярно да постави началото на края на  робството на планетата. Тази идея още по-ясно е представена в бъдещето, където в Нов Сеул една роботизирана девойка с цената на живота си приема задачата да каже на своите сестри истината. А именно, че и те са същества със свободна воля и те имат избор. В епизода недвусмислено се показва значението дори и само на една пробудена душа. Щом я има- то всички останали имат шанс да се пробудят и да бъдат спасени. Посланието на този филм придава нов смисъл на предстоящия ни като колективна енергия преход към ново, по-високо вибрационно ниво. Този планетарен преход продължил около 260 000 земни години вероятно е започнал някъде някога с една единствена пробудена душа. Представяте ли си го това? Какво е значело пръв да кажеш една истина и колко много човешки животи са пожертвани за да стигнем до днес? И колко много усилия са били полагани това да не се допусне? На земята е имало поне една душа, една капка в океана, която търпеливо, постепенно и градивно е променяло визията за света. Другите са последвали Пътя, претворявайки го от свят, в който някой ти казва какво да мислиш, говориш и правиш в свят, в който ти избираш какво да мислиш, говориш и правиш. От свят, в който ти отнемат силата, в свят в който си възвръщаш силата. От свят на робство, в свят на свобода. Осъзнаването на това, че всеки един от нас е важен и много ценна част от цялото е истина, скривана  доста усърдно  от нас през хилядолетията. И сега, когато милионите възкръсват, както пише нашият великолепен поет Вапцаров, животът става песен!

Да бъдем Себе си, да казваме Истината с думите на Любовта  днес е наше неоспоримо право, а за нашите души е памет от времената, когато за това сме плащали с цената на живот.

Благодаря от сърце на авторите на този филм, че го сътвориха за нас, като подарък за хилядолетните ни усилия да се превърнем в Себе си!

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterPin on PinterestDigg thisShare on RedditShare on StumbleUponEmail this to someone

Speak Your Mind

Tell us what you're thinking...
and oh, if you want a pic to show with your comment, go get a gravatar!