Времето като спирала

Вероятно за мнозина концепцията за цикличността на времето да се явява непонятна. Понеже в трето измерната реалност работим с времето като линеарна проекция- поставяме и даже рисуваме линия, на която настоящето е точка, а всичко зад нея минало и пред нея бъдеще. В четириизмерната реалност това съвсем не е така! Времето се движи като спирала, завърта се в цикли, които в момента на затварянето, отварят новия кръг. Същевременно всички “точки” формиращи тази спирала си взаимодействат. В примера, описан в началото на мартенския астробюлетин 2015, пишещият астробюлетините и четящият формират един кръг като взаимно си влияят. Когато четящият задава въпрос, задава и вибрация, на която пишещият резонира със съответните слова. И така заедно завъртат кръга и се движат като всеки получава от обмяната своята доза вибрация, за да поддържа енергийните нива. Ето защо е много важно да се свързваме чрез мислите и действията си с хора, идеи, дейности, които носят хармонични вибрации. Чрез тях зареждаме полето си, но и чрез тях трансформираме собствените си дисхармонии. Пространството също не играе. Не е нужно да се пътува до Куба, например, за да се получи уникалната вибрация на ритъма там. Достатъчно е със силата на намерението, с медитация или други техники да осъществим контакта с тази вибрация, ако това е нещото, което не ни достига. Други средства са формите на изкуствата- музика, живопис, кино и т.н. Чрез тях се докосваме до уникалните вибрации на различните народи на земята и получаваме от тях това, което ни липсва, за да получим по-цялостна хармония. Другият смисъл на емигранството е възможността енергетиката на една нация да се обогати от обмяната на вибрации с другите народи.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterPin on PinterestDigg thisShare on RedditShare on StumbleUponEmail this to someone

Speak Your Mind

Tell us what you're thinking...
and oh, if you want a pic to show with your comment, go get a gravatar!