Отново за Големият квадрат

Здравейте

отново в темата за големия, наричан още свещен квадрат.

Мислех да дам примери от историята за влиянието на опозицията Уран-Сатурн и битката между новото и старото, но всъщност се появи още по-добра възможност- пример от настоящето и правенето на историята днес.

В момента Обединеното Кралство е в предизборна треска. След 13 годишно управление на  лейбъристите и на фона на дълбока финансова, политическа, социална и миграционна криза нуждата от промяна на управлението се вдишва даже през кожата. Както обикновено битката започна с лейбъристи срещу консерватори. Тяхното противопоставяне в началото на предизборната кампания бе равностойно и за ужас на анализаторите  водещо до така наречения „висящ парламент”, т.е. никой няма управляващо мнозинство, лейбъристите остават на власт, държавата буксува неспособна да взима решения. Това беше картинката до преди 2 седмици, когато някой някъде някога е взел решение политическите лидери на водещите три партии, не две а три, да участват в дебати на живо по телевизията по пример на американската политическа система. Това решение на лейбъристи и консерватори да поканят в дебата и третата по големина в парламента партия – либералните демократи, се оказа техния троянски кон.

(л-д) Дейвид Камерън, Ник Клег и Гордън Браун по време на телевизионен дебат

(л-д) Дейвид Камерън, Ник Клег и Гордън Браун по време на телевизионен дебат. (снимка AP)

Какво се случи на първия дебат на 15 април 2010? Лидерът на либералните демократи Ник Клег /на приложената снимка в средата/ е млад,енергичен,симпатичен, прям и по професия е…. бивш актьор.
На дебата той бе видимо спокоен и умерен, с тактика  ”нямам какво да губя, мога само да спечеля”. И наистина успя. Неговите опоненти бяха напрегнати, стегнати, сериозни, фокусирани един в друг и зависещи от крайния резултат – или печелят изборите или си подават оставката като партийни лидери.  Дейвид Камерън за консерваторите и Гордън Браун за либералите  бяха напълно игнорирали Ник Клег като незначителен в играта. Ник като професионален актьор гледаше право в камерата, говореше просто и убедително. Не знам дали е съзнавал какво му се случва. Но след края на дебата Великобритания вече не беше същата. Той бе ЗАБЕЛЯЗАН. Изкачи партията на позиция почти равна с рейтинга на водещите консерваторите и остави политическите стратези и на двете партия в позиция шах. Ето това е правене на история. От този момент  на политическата сцена заиграха три, а не два играча. Повече от 200 годишен модел на управление се разби и превърна от двуполюсен в три полюсен. Уран си каза тежката дума. В битката на старото с новото се появи „ново решение”, което не е нито очакваното ново, нито познатото старо.

За да продължа с политическата история в последващите дни двете големи партии прегрупираха силите и  насочиха атаките си към либералните демократи като към общ враг. От своя страна либералните демократи се изплашиха, че не са готови да управляват, а има реална възможност това да се случи и самочувствието на Ник Клег поддаде. В последния дебат снощи картината беше вече друга: Дейвид Камерън в атака срещу Ник Клег, Гордън Браун в защита по навик без никой да го напада, а Ник Клег разколебан. Не му е дошло времето още, той знае, има нужда от поне един мандат, в който някой друг да управлява за да се подготви.

Какво обаче ще се случи след една седмица остава загадка. Изборите са на 6 май.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterPin on PinterestDigg thisShare on RedditShare on StumbleUponEmail this to someone

Speak Your Mind

Tell us what you're thinking...
and oh, if you want a pic to show with your comment, go get a gravatar!