Изцеление на труднолечими заболявания

Този материал ще продължи да се дописва и обогатява, за да помага на всички нуждаещи се. Моля за Вашите споделени мисли и опитности по-долу в коментарите или на astrostefka@ourplanet.cc, за да ги обобщим и включим в полза на боледуващите ни приятели и близки. Благодаря!

До толкова, до колкото са изведени принципи на изцелението и основните заблуди в този процес, написаното по-долу се отнася за болестта като модел независимо от квалификацията като по-лека или по-тежка.

По въпросите на болестите и особено труднолечимите са изписани тонове книги и материали. Моята цел е само да обобщя и изведа някои принципи за осмисляне на процесите и дай боже, осветляване на същината на лечебния процес. Предимно се фокусирам върху честите модели на заблуда, които понякога се явяват като лесно изкушения по Пътя на изцелението. Именно думата изцеление използваме, защото болестта е загуба на нещо, което е част от нашата цялостност и единство.

Болестта е загуба на нещо, което е част от нашата цялостност и единство.

Болестта е загуба на важна част от енергетиката и хармонията ни. Процесът на изцеление е именно онзи акт на връщане на изгубената част, на изгубената мисъл, на изгубеното чувство. Нека си го представим така. Всички имаме всичко на 100% дадено ни от Създателя. За да съществува то обаче е нужен 100% баланс и хармония между отделните части. В някакъв период на живота си, ако се фокусираме твърде много върху една част и пренебрегнем друга, започва дисбаланс, който първоначално е само енергиен. Нашите тела имат способността да го коригират и така ние, като непростветени, оставаме “сляпи и глухи” за сигналите на енергийния дисбаланс. Когато се изчерпят механизмите за енергийно самобалансиране започва физическото манифестиране. Първоначално леки и едва забележими знаци и след като отново не ги забелязваме, започва физическото проявление, което най-сетни ни заставя да обърнем внимание. Забелязваме ги и после следва опита да се самозаблудим, че не е така. Това са естествени процеси на реакция, на страх от неизвестното. И на този етап е много важно да намерим ресурс и сила да потърсим истинатата. Но ето че следват безмилостно ясните доказателства, че нещо в тялото ни се е случило, нещо се е изхабило. Ето върху този момент искам да се фокусираме сега. Това е именно кръстопътят, на който сме застанали и от решенията, които ще вземем тук до голяма степен зависи изхода.

ДА ЗАМЕНИМ СТРАХА С ВЯРА

Първи модел:

Появява се страх, ужаса на това, което предстои. Самият страх и негативност отнемат от потенциала за положителни развития. Страховете смъкват вибрацията и ни заключват обратно в дисбаланса. Как точно ще преодоляваме тези страхове е много личен момент и няма рецепти, но е важно да се направят опити за овладяването им и поставянето на ситуацията на друга основа- а именно: ВЯРА в това, че има път и има начини за разрешение.

ДА ЗАМЕНИМ ЖЕРТВЕНИЯ МОДЕЛ С ЛИЧНА СИЛА

Втори модел:

Включва се моделът на жертвата. И това именно е най-измамният модел на лечение. Когато от една страна започва самосъжалението, от друга обвинението “защо на мен” и от трета се търси “спасителя” като лекар или лечител. С други думи в този модел се пренася отговорността за случилото се навън, върху някой или нещо извън нас. Този модел е капан, от който може и да няма измъкване. Защото най-важното нещо, което има всеки един от нас да осъзнае е, че изцелението е резултат на мобилизиране на лечебната сила и личен жизнен потенциал на всеки един от нас. Че изцелението е всъщност САМОИЗЦЕЛЕНИЕ. Външната помощ- като подкрепа, любов, лечител, лекар- са фактори, които създават средата, подкрепяща ни да се свържем със своята лечинелска сила. Но тези външни фактори могат да играят роля само приблизително 10% от процеса, останалите 90% енергия идват от нашата сила. Пренасянето на лечебния процес извън нас и оставянето му в ръцете на лекария или лечителя е рисковано и може да не ни изведе към желания резултат!

Този втора модел, повтаряме, е ключов. Търсим помощ, молим се, искаме подкрепа, насоки, информация, но работата си я вършим сами! Понякога състоянието на организма е толкова тежко и изтощено, че дори не може да започне процеса на самоизцеление. Именно за това имаме нужда от подкрепа на близки, на лечители, лекари, за да получим импулса и поддържащата сила, за да започнем да се изцеляваме.

Следователно, процесът на изцеление неизменно включва процес на САМООБРАЗОВАНЕ.

ДА ОБОГАТИМ ЧУЖДИЯ ОПИТ С УНИКАЛНИ РЕШЕНИЯ

Трети модел:

Разчита се на чужд опит без да се отчитат индивидуализиращите фактори. Никое заболяване не протича по един и същи път. Следователно няма универсални рецепти! В пространството съществуват множество споделени рецепти и опитности как да се излекува едно или друго заболяване. Но подборът на тези опитности, които да бъдат приложени, е винаги индивидуален и може да бъде направен САМО от самия болен! В пространството на сърцето, където сърцето може да приюти душата и заболелият да чуе нейния глас. Душата знае пътя и знае препятствията и механизмите. С нейна помощ можем да получим ясни знаци какво да изберем, накъде да вървим. Но да кажем, че сме успели успешно да минем по първите три стъпки и сме стигнали до откровения разговор със себе си.

ДА ОСЪЗНАЕМ ГРЕШНИЯ МОДЕЛ

Четвърти модел:

Идва време да търсим причината за случилото се. Тук най-често се включва механизмът на вината или срама, които се опитваме да заглушим като се убеждаваме, че не сме виновни. Разбира се, че не сме. Но за да се измъкнем от този капан ни е нужна безпределна откровеност. Да, някъде сме кривнали от пътя, някъде нещо не е било както трябва, но пътят напред е не да поддържаме тази грешка, като се самообвиняваме, а като се опитаме да разберем механизмът й.

Какво не ни е достигнало, за да започнем да компенсираме с някакъв друг механизъм?

При повечето заболявания, особено ракови, става дума за недостатъчна любов. Не ни е достигала любов и сме създали компенсаторен механизъм. Става дума обаче не за любов, която светът да ни даде, а за любов, която не даваме на себе си!

За това при всички заболявания ако започнем с любов към себе си ще можем да изведем себе си към лечебния процес.

Но как да заобичаш себе си като не си успял толкова години да го направиш?

Преди всичко като си простим. Прошка към себе си създава необходимите условия да започнем да се приемаме, харесаме и чак тогава заобичаме. А дали се обичаме може да покаже колко се грижим за себе си в сравнение с грижата за другите?

ДА СЕ ПРЕФОКУСИРАМЕ ОТ ПРОБЛЕМА ВЪРХУ ТЪРСЕНЕ НА РЕШЕНИЕ

Пети модел:

В търсенията ни до тук взема превес опита “да се преборим” с проблема, с болестта. Такава битка в основата си е загубена, до толкова, до колкото изцелението не е въпрос на битка! А на възстановяване на баланса. Битката предполага отричане, отхвърляне на онази част, която е “болна”. Същността на болестта е да бъде сигнал, който да подскаже, че е настъпило разделение, че някаква част от нас е останала изолирана и има нужда да я припознаем и приемем обратно при себе си. Процесът на припознаване и приемане не се осъществява с битка, а само с любов! Любовта е силата, която обединява и свързва. Стремежът към изцеление ако е поставен на основата на любовта има шанс за благоприятно развитие.

Ето защо на този етап от разгръщане на опитността ни по отношение на заболяването е важно да се пренастроим и префокусираме от проблема върху търсенето на решение.

Именно на този етап нещата могат да се преобърнат!

ДА ЗАМЕНИМ КОНТРОЛА СЪС СМИРЕНИЕ

Шести модел:

Искаме и работим за това да се изцелим. Нужно е обаче това да става не чрез контрол, а чрез смирение. Смирението не е примирение. Смирението не се отказва от действия, а се отказва от конкретни, обвързващи резултати. Контролът “връзва ръцете на Вселената”. С контрол й казваме какво да направи, а всъщност Вселената е многоизмерна, тя може да предложи решения, за които дори не подозираме! Ако й предоставим възможност да реализира най-доброто възможно за нас, тогава резултатие ще са по-успешни и бързи.

ДА ЗАМЕНИМ КОНТРОЛА С МОЛИТВИ

Седми модел:

Мислим си, че не знаем, че не можем, че това никога не сме го правили, че няма кого да попитаме, че няма това лекарство, пари, техника или кой знае още какво няма.

Може и да няма, но затова пък има други възможности- можем да заменим нямането с молитви. За всяко нещо, което не знаем, нямаме или не можем, можем да се молим за подкрепа, яснота, идеи как да се справим.

Пример: Господи, моля, те помогни ми да избера за себе си правилното лечение, правилния лечител, който да ме насочва по Пътя на моето изцеление.

ДА СЪХРАНИМ ЛЕЧЕБНАТА ВИБРАЦИЯ

Осми модел:

Всяко заболяване говори за това, че начина по който сме живяли е изчерпал потенциала си и има нужда от промяна. Да продължаваме да живеем по стария начин и да се опитваме да се излекуваме едва ли ще ни изведе. Очевидно е че нещо в живота ни си е отишло заедно с болестта и идва нещо ново. Това ново са новите ни навици, новия ритул на живот, новия начин на хранене, мислене, на преживяване. Ако този процес на промяна не се състои, всичкия напредък, постигнат от успехите на целебния процес могат бързо да отшумят. С промяната си даваме шанс за трайно запаметяване на промените, довели до изцеление. За създаване на нова матрица на перфектно здраве. С промяната записваме точно като един файл на компютъра здравето, вместо изтритата болест от стария файл.

 

20170110_141708

Матрица на перфектното здраве. Картина “Цвете на живота” на Дарина Янева, www.artdarina.com

Промяната изисква да си създадем нов ритуал на грижа за себе си.
Пример: Ако имаме ритуал при ставане от сън да си мием зъбите, да се къпем, т.е. да се грижим за физическото тяло, подобен ритуал ни трябва и за духовното, емоционалното и ментални тела. В изготвянето ни можем да ползваме опита на мнозина приятели, или споделеното в информационното поле около нас.

ДА СИ СЪЗДАДЕМ СОБСТВЕН ДУХОВЕН РИТУАЛ

Девети модел:

Търсим рецепти на готово. А всъщност вариантите са много и е нужно да изберем най-подходящото за себе си. Духовните практики се делят най-общо на: Молитви, Мантри, Медитации или както ги наричаме “3те М”.

Духовен ритуал на трите “М”:

М+ М+ М

МОЛИТВИ-МЕДИТАЦИИ-МАНТРИ

Не всеки обаче е отворен за действието на трите! За това отново се иска търсене, самообразоване и намиране на “своето”- онова, на което сърцето откликва.

ДА СИ НАМЕРИМ СЪЮЗНИК

Десети модел:

В случилото се се чувстваме сами и обречени, а всъщност най-големият ни съюзник е Бог и нашата душа, ведно с цялата армия лични ангели-пазители и духовни учители. Когато тъгуваме и се осамотяваме затваряме сърцето си за тяхната помощ и насоки. За това Бог, нали всичко се движи от Бог, ни праща –винаги!- поне един човек, който да ни обича състрадателно и да ни помага в намирането на себе си. Този любим човек не винаги е от семейството или приятелския кръг! Понякога е непознат, но него/нея никой не може да сбърка. Любовта тече от сърцето му за нас безгранично и безусловно. Чрез него говори Бог, говорят ни ангелите или починалите близки, които са до нас. Чрез него, ако не направим отново грешка номер две, можем да чуваме още по-ясно посланията свише. Този наш съюзник е доказателството, че не сме сами, че ние значим нещо за Вселената, че има смисъл да се изцелеем, че имаме още какво да дадем на света!

ДА ПРИЕМЕМ СВОБОДНАТА ВОЛЯ НА БОЛНИЯ

Единадесети модел:

Изцеление на всяка цена. В тази си част текстът повече се отнася за близките на боледуващия. Ние всички искаме нашите роднини и близки да се справят и забравяме за тяхната свобдна воля. Отношението ни към тях е обвинително, или нападателно, или изискващо. Да се справят! Така създаваме атомсфера на натиск и напрежение за тях. А на нашите близки, болни, приятели им е нужно само едно: да знаят, че ги обичаме независимо дали душите им ще изберат да останат с нас или да преминат завесата.

Дванадесети модел:

ДА ИЗДИГНЕМ ВЯРАТА НАД СЪМНЕНИЯТА

Нито един успешен за другиго начин на лечение не може да проработи ако няма достатъчно вяра! Ако сърцето на страдащия не откликне към тази промяна, към тази приложена схема на о-здрав-яване. Ето защо всяко действие е лично и извира от сърцето. И как се прави това- рецепти няма. Всеки сам за себе си ще е нужно да разбере, дали сърцето откликва или не, дали има достатъчно вяра или не.  И така започнахме да пишем този материал с вяра и стигаме пак до нея, защото портите небесни се отварят именно от вярата. От способността да се довориш на някого или нещо дори и когато логиката ти казва обратното. Сърцето не мисли логично, сърцето мисли с усещания. Сърцето не търси решения. Сърцето знае решенията. Сърцето не се съмнява. Сърцето може и знае, че всичко се получава тогава, когато ПОЗВОЛИШ! Позволиш доброто да дойде, позволиш чудото да стане, позволиш да се разгърне Божествения план.

Следва продължение!

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterPin on PinterestDigg thisShare on RedditShare on StumbleUponEmail this to someone

Comments

2 Responses to “Изцеление на труднолечими заболявания”
  1. лечителката с медицинско образование says:

    Започнах…И не ми стигнаха силите да прочета написаното..
    В последно време всеки е компетентен и раздава съвети.
    Прочетете повече по въпроса и тогава пишете. И не употребявайте думата “грешки” за хора, които са болни. Така няма да се почувстват подкрепвни…А по- скоро осъдени…Думите са сила. Могат да лекуват. Първо нея овладеете.

    • Steffi says:

      Да, права сте, замених думата грешка с модел. благодаря, че обърнахте внимание.

Speak Your Mind

Tell us what you're thinking...
and oh, if you want a pic to show with your comment, go get a gravatar!