“За радостта, играта, приказките и … Шекспир” сп. Усури

Разговор с главния редактор на списание „Усури”  Краси Проданов за радостта, играта,  приказките и…Шекспир, 6 февруари 2012, Лондон

Миналия месец разговорът ни беше много увлекателен, а се наложи да го прекъснем. Да продължим от там, до където  стигнахме. Говорихме за забавленията. Защо е толкова важно да се радваме?

Радостта е израз на висока енергетика. Когато човек се смее и радва, отдава енергия и неговите вибрации се повишават без усилие.

В Лондон рядко вали сняг, но когато го има, лесно и бързо се превръщаме в деца :)

Момент, искаш да кажеш, че радостта е мярка за вибрационното ниво?

Точно така. Това е видим и ясен критерий за вътрешното ни състояние. На децата е присъщо да се смеят, радват, да играят и те по правило са с високи вибрации. Докато пораснат и обществото ги вкара в „правия път” (смях), т.е. докато булото на забравата ги обхване напълно и откъсне от себе си.

Разбирам. Ето защо в много учения се набляга на връзката с вътрешното дете…

Вътрешното дете е нашият Висш Аз. А нашият Висш Аз говори с езика на сърцето- тихо, нежно, едва доловимо. За разлика от Егото, на което са присъщи притесненията, гнева, страховете.

Детето-Сърцето иска да си играе, защото когато си играе отдава енергия, т.е. Любов, а Любовта е нашата същност. Материалът, от който сме направени. Когато обичаме, ние СМЕ себе си.  Егото се сърди, обижда, настоява, че не е време за игра, ами за работа, че сметките не са платени, че трябва да сме „отговорни” към другите и да уважаваме тяхната игра, често пъти манипулативна.

Сега като казваш игра нямаш предвид забавление, нали?

Имам предвид театъра, който Егото ежедневно играе. И най-вече любимия му жанр „драма” (смях)

Какво предлагаш?

Напоследък попаднах на информация, разпространявана от Инелия Бенц за необходимостта от интегриране на Висшия Аз в ежедневието чрез отправяние на молитва за това. Като например  „ Моля Висшият ми Аз напълно и изцяло да ме ръководи през целия ден, през цялата нощ”. Ако не се чувствате готови за пълна трансформация, молитвата  може да се отправи за частично ръководство на Висшия Аз или всеки ден постепенно и все повече. Човек сам си избира темпото, това е личен процес.

Да не би да има хора, които не искат да живеят от позицията на Висшия  си Аз?

Понякога това означава отказ от някои дейности и отношения, които обслужват егоистични амбиции и желания. Така че, всяка душа най-добре знае каква крачка да направи. Наистина е много личен избор. По пътя на духовното израстване в крайна сметка човек върви сам, макар и свързан с останалия видим и невидим свят.

Да се върнем към децата. Защо всички деца обичат приказките?

Не само децата ги обичат J Ти също, нали? Коя е приказката, която прочете онзи ден, например?

Мммм, тя беше от един вълшебен автор… И името u е такова – „Господаря

Риба“. Знаеш ли, още на първата страница пише, че историите на човека,

който я е написал – Уолтър де ла Мар, се отличават със своята добродетелност

и топлота…

 

Приказките са разказ за духовно посвещение. В тях има задължителни елементи на изпитания, напрежение, вълшебство и магическо разрешаване. Приказките описват пътя на героя до постигане на духовно съвършенство. Те въздействат на подсъзнанието чрез своите архи-символи и така го провокират да се отвори, да разшири съзнанието и  да достигне до истинско посвещение ( път на мистериите).  Ако погледнем приказките на различните народи ще открием общата матрица- само обстоятелствата и героите са различни. Като например има девойка ( душа), която героят (духът) спасява от ламята/змея (ниските страсти) и то със смелост и чудотворство (вътрешна сила и отключени способности). И накрая задължително има хепи енд.

Холивудските филми също винаги завършват с хепи енд.

Холивуд копира модела, който всички харесват. Добрите филми задължително разказват „приказка”, т.е. показват мистериите на посвещението в един по-модерен вариант. Така е и с другите произведения на изкуството. Цялото творчество на Шекспир например е една  приказка. Всичките му 37 пиеси са свързани с невидима нишка, пътя на посвещението на героя, и обхващат различни сценарии на развитие. Например в началото духът на героя се бунтува и съмнява- „Хамлет”, после търси своята душа- половинка –„ Ромео и Жулиета”, гордостта му се прeчупва в „Много шум за нищо”, ревността пък в „Отело”, властолюбието в „Ричард 3ти” и т.н. Шекспир е дал всички възможни варианти на „изгубване” по пътя на посвещението и понеже е използвал формата на изкуството, където въздействието е на подсъзнателно ниво, приносът му за духовното израстване на планетата е несъизмерим! А творчеството му безвремево и безсмъртно. Но така е и с всички истински (а не псевдо) форми на изкуство. Те носят същата информация, като въздействат на съзнанието косвено, т.е. ползват инструментите на играта. Когато човек се забавлява, умът му се успокоява и отпуска, а съзнанието се отваря и разширява. Изкуството и играта/забавленията/радостта водят до един и същи резултат- повишена енергетика, повишени вибрации и разширено съзнание, и в крайна сметка водят до духовно израстване.

Когато човек играе, а не живее живота си, той осъзнава илюзията на битието и неговата тленност. В еполага на „Добрият край оправя всичко” (превод Валери Петров) Шекспир пише:

Играта свърши. Просяк става кралят.

Добре е всичко, ако ни похвалят.

Нали за туй усърдно ден след ден,

ви даваме и труд и дар вроден.

Дългът си ний изпълнихме.

Ваш ред е – сърцата ни с радост изпълнете!

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterPin on PinterestDigg thisShare on RedditShare on StumbleUponEmail this to someone

Speak Your Mind

Tell us what you're thinking...
and oh, if you want a pic to show with your comment, go get a gravatar!