Кристо&Жан Клод и плаващите кейове на езерото Изео

Една осъществена след 46 години мечта

Като мисионер на творческата енергия винаги се възхищавам на хора, които следват без да се отказват и колебаят оригиналните си хрумки. Когато човек впрегне енергията си в създаване на нещо, което не съществува, ако той/тя не го създаде, и когато това нещо се подчинява на законите на красотата и хармонията и носи божествения дух, то се нарича изкуство. Ако творението не отразява законите на красотата и хармонията, но има друго приложение, тогава e творчество, съзидателност. Научните постижения също са творчество, но не всяко научно постижение може да се нарече изкуство. За да бъде изкуство трябва да отразява законите на красотата. Малцина обаче са тези, които могат да съчетаят и двете- една научна разработка, облечена в красота. Такъв гений на земята безспорно е бил Леонардо да Винчи, за когото се смята, че е гениален инжинер, архитект и художник.

Плаващите кейове на езерото Изео-оригинално, гениално, вдъхновяващо преживяване. Christo&Jeanne Calude

Плаващите кейове на езерото Изео-оригинално, гениално, вдъхновяващо преживяване. Christo&Jeanne Calude

Работата на Кристо и Жан Клод, която имах голямата радост да съпреживея на италианското езеро Изео, ме наведе на тези мисли. За да построиш такова на пръв поглед лесно, но всъщност доста инжинерно съоръжение, простиращо се на 2-3 км върху вода, да му осигуриш хармонично присъствие в природна среда, да осигуриш защита и сигурност на вероятно стотици хиляди посетители на ден, съвсем не ми се струва проста работа. Но смела, отговорна и творческа, за чиято реализация е мислено, мечтано и търпеливо чакано 46 години! Докато ходехме по водата след близо час редене на опашка в пек (толкова много хора на куп не съм виждала даже в Лондон, но не съм била в Китай!), в който пожарникарите в духа на творчеството излязоха с оргиналната идея да ни разхлаждат с маркуч вода, а ние, чакащитте хиляди хора от много страни по земята крещяхме от радост и протягахме ръце да “хванем дъжда”, си мислех, че колко много енергия се губи всеки ден за разни безсмислени неща! Ако всеки впрегне дори 10% от енергията си в творчество, а не в примерно тревоги, размисли по миналото, близане на емоционални рани, страхове, колебания, задържане на слова, да не споменавам за интриги и други подобни задкулисни игри, тогава какъв ли би бил светът? И не само това си мислех, но също, че моментът, тази моя “мечта” всеки да осъзнае творческата си сила и да реши да поеме отговорността да създава красиви, хармонични и полезни за обществото неща, съвсем не е далеч! Няма по-голяма сила от творческата, няма по-голяма радост от съ-зиданието и рано или късно всеки ще се убеди в това. Но, все пак е по-добре да е по-рано, нали? А междувременно нека има повече хора като Кристо, които да следват инстинкта си и мечтите си докрай, защото техните творения са част от онези незабравими късчета живот, които те карат да се радваш че си жив и че  те има именно тук и сега!

Снимки: Владимир Джувинов

The Floating Piers of Christo&Jeanne-Claude. Lake Iseo. Italy. June 2016

The Floating Piers of Christo&Jeanne-Claude. Lake Iseo. Italy. June 2016

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterPin on PinterestDigg thisShare on RedditShare on StumbleUponEmail this to someone

Speak Your Mind

Tell us what you're thinking...
and oh, if you want a pic to show with your comment, go get a gravatar!