“Разговор за страстта, житейските кризи и смирението” сп.Усури

Разговор с главния редактор на списание „Усури”  Краси Проданов за страстта, житейските кризи и смирението.

Стефи, разговор за страстта, житейските кризи и смирениетоЗащо избра тази тема за броя ни през май, когато всичко е разцъфнало и земята ни дарява със силата си? Ние самите се чувстваме изпълнени с енергията на съзидателното и бързаме да я проявим във всяко наше действие…

С енергиите на пролетта се събуждат желанията и страстите, поставя се новото начало. През пролетта се случват мистериите на разпятието в християнския календар.

Винаги ме е учудвало, че разпятието се нарича „Христовите страсти”. На английски език е още по-показателно „The Passion of Christ”.  С какво се свързва тази страст?

Според мен със силната отдаденост на Иисус на Пътя и неговата огромна Вяра в Божия план.

Страстта е вътрешният огън, който пламва, когато напълно се доверим на случващото се и в покой и с радост приемем съвършенството на живота. Това е нерегията, която ни вдъхновява и окрилява, тя извира от сърцето, което знае, че каквото и да ни се случва, всичко е наред. Страстта припламва, когато Висшият ни Аз се свърже с Низшия Аз и поеме руля. Евангелията, независимо от това колко са пренаписвани и преиначени не могат да скрият пълната отдаденост на Иисус на Пътя и готовността му да го извърви. Иисус е на Земята да ни покаже с пример и дела кой е Пътят и какви са задачите ни, разбира се ние говорим за вътрешните преживявания, а не непременно за същите обстоятелства. При всеки човек моментът на „разпятието” е различен, но като резултат води до едно и също- страст към живота и смирение.

Как така едновременно страст и смирене?

Страстта е огънят, смирението е водата. И двете са в нас и то в баланс.

Огънят гаси водата…

Само ако му се противопостави. Смирението „гаси” онези страсти и желания, които пречат на истинския огън-Агни- да загори. Смирението е кроткият израз на вътрешната сила, извира от сърцето и нейните опори са Истината и Любовта. Смирението, както и страстта произтичат от Вярата, доверието в ръководството на Вселената, което всъщност е ръководство от друга гледна точка. Някои хора неправилно си представят, че някой друг, например Бог, си стои там на престола високо и решава какво да се случи. Това е поредният фалшив идол и заблуда. Бог, Висшата сила, създава потенцията, онова, което може да се случи във всичките му възможни варианти, а се случва това, което е в хармония с енергийната подготовка на душата и избраните от нея уроци отпреди раждането. Ето защо в сегашния момент , когато енергиите са много мощни, животът рязко и бързо променя хода си. Ние се събуждаме и осъзнаваме ролята си в този план.  Усещаме, как в една ситуация може да „случим” различни решения, и всички те се усещат еднакво възможни и реални. И тогава, когато започнем да се питаме, кое ще е в хармония с Пътя на моята душа и избрана мисия, тогава променяме вибрациите си и повдигаме нивото. Т.е. живеем в досег с повече вибрационни нива и в хармония с избраната от нас задача в това превъплъщение.

Да се върнем към смирението, тази тема ми е интересна. Каква е ролята на смирението в повишаване на вибрационното ни ниво?

Това може най-добре да се разбере изучавайки житието на Иисус. Как Иисус отговаря на мъчителите си, на бичуването, на несправедливите обвинения, на заплюването, на подигравките, на зверските изтезания?  Кротко, но със сила. Кроткостта, вътрешната благост идва от вярата му в Отца, а силата идва от Истината, която Иисус представлява. Както и от осъзнаването, че това, което се случва е част от по-голям план и че всеки участник има роля в този план. Юда например има ролята да го предаде, Пилат- да го осъди и т.н. А ролята на Иисус е да се самопожертва. Погледната от тази перспектива, нещата не са толкова отчайващи, нали? Нима нещо ни пречи да видим собствените си обстоятелства и хората, с които сме в конфликт по този начин? Ние сме ги поканили в живота ни, за да създадем заедно някаква ситуация, някаква житейска криза и те си изпълняват задачата съвсем отговрно. В живота си ние преминаваме през множество изпитания.  Всяка житейска криза е упражнение по смирение. Когато сме в криза, когато нещо се руши, нещо губим, т.е. настъпва промяна, ние я преживавяме като страдание. За да преминем правилно през него е нужно да се приключи с миналото, да се затвори успешно страницата му и да се забележат семената/възможностите на новото начало, неизменно посети там. Това е много важно да се разбере- всяка криза, всяка загуба, всяко разрушение съдържа в себе си семената на новото начало. В старото е посято новото. За да покълне новото е нужно правилно да се приключи със старото, т.е. породените в миналото взаимоотношения да се приключат от позицията на сърцето- а позицията на сърцето е безусловната любов.  Безусловната любов е способността ни да общуваме без да съдим другите, без да ги критикуваме, просто да ги приемаме такива, каквито са и да уважаваме тяхния избор. Безусловната любов гради мост, по който душата на другия да мине и да се спаси.  Отговорът на въпроса как да преминем правилно през една житейска криза, която искаш да ми зададеш сега, Краси, :) е  чрез С-М-И-Р-Е-Н-И-Е.

Защо тогава смирението изглежда толкова трудно постижимо?

Защото неправилно се асоциира с поражение. Смирението е доверието в правилността на случващото се. То поражда вътрешен мир и хармония, а от хармонията между Низшия и Висшия Аз се ражда страстта към живота и …творчеството.

Пак на любимата ти тема за творчеството…

В творчеството се крие ключът към сърцата ни, който преди няколко хилядолетия изгубихме…

Себеизразявайки се с творчество- каквато и форма да приема то, дали като изкуство или като присъствие в дома и ежедневието-ние живеем в момента, ние сме в състоянието на СЪМ, което е единствената реалност. Всичко останало е потенция. Миналото съществува в спомените, бъдещето- в мечтите, а настоящето е онова, което творим сега. Ако само за миг си представим, че днешният ни ден е като едно бяло платно и ние държим палитрата и четката, какво ще нарисуваме? Палитрата и четката са ни дадени от Създателя и черната боя вече се изчерпва, нали? J

 

В януарския ни разговор говорихме за мисията на доброто, февруари – за възможностите, които сега наричаш семена на новото начало, посети в миналото. Мартенският ни разговор беше за радостта, априлският за доверието, а ето сега- за безусловната любов и смирението. Доколкото те познавам водиш ме на някъде. Накъде вървим по този път? С радост, доверие, смирение и безусловна любов…?

 

Коментар на Светла Иванова, читателка на сп. Усури, за който много й благодаря!

„Много внимателно чета на стефи недевска интервютата, ама за страстите христови ми мина пред погледа мълниеносно всъщност не става дума за страсти, а за страдания на английски е едно и също, просто думата passion – страст, е развила и значение мъка, но само в израза the passion of christ а в славянските езици е е от старобългарския глагол страдати, това му е инфинитивът, тогава е имало инфинитив, а форма страсти е първо лице единствено число и после субстантивира,тоест превръща се в съществително докато в съвременния език страст по никакъв начин не се свързва с мъки, страдания.”

Лондон, 13 април 2012

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterPin on PinterestDigg thisShare on RedditShare on StumbleUponEmail this to someone

Speak Your Mind

Tell us what you're thinking...
and oh, if you want a pic to show with your comment, go get a gravatar!