Разумът като качество на сърцето

Някои си мислят, че разумът има нещо общо с ума и следователно е функция на мозъка. До толкова до колкото разумът отразява единството на ума и интуицията е така. Други си мислят, че разумът има нещо общо със заземяването. До толкова, до колкото разумът се проявява когато е осъществено добро заземяване и това е така. Но доброто заземяване и единството на ум и интуиция, и в двата описани случая, се отнасят към сърцето, следователно РАЗУМЪТ се явява функция на сърцето, а проявата на “здрав разум”- качество на центрираното сърце. Такива дълбоки, “философски” мъдрости ни зоват да им се отдадем през септември с почти триседмичната си ретроградност и още два еклипса, месецът отново ни изпраща “да се срещнем със себе си”. Като ни напомня с голяма сила именно за това- да си възвърнем здравия разум. Да се “приземим”, да свалим “розовите очила” и да погледнам на нещата такива, каквито са СЕГА. Нашият приятел “мозъкът” си има своите хитрини- за да си спести енергия –пестенето на енергия в организма е приоритет!- работи с готови представи, “картинки” , които много приличат на реалност, но всъщност не са! И които непрекъснато бълват като “плейбек” от мозъчните гънки и които представи за нас са си реални. Вървим си например по една позната улица и “включваме” на режим представа, за да пестим енергия. И защо го правим? Защото в този момент сме се отдали на мисли за бъдещето или ближем рани от миналото. За да забелязваме и преживаваме реалността ни трябва енергия, която се разходва чрез внимание, чрез наблюдение. Но ние нали вървим по позната улица? За какво да внимаваме, тя ни е позната? И за да си “пътешестваме” в миналото или бъдещето предпочитаме мозъкът ни да превключи на режим “представи” и да се превхвърлим я назад, я напред. Ако не мислим нито за миналото, нито за бъдещето, тогава наблюдаваме, а за НАБЛЮДЕНИЕТО ТРЯБВА МНОГО ЕНЕРГИЯ. Ако си разходваме енергията в мисли за неща, които са били или ще бъдат, тогава енергията не достига, за хем да наблюдаваме, хем да пътешестваме във времето. Следователно избираме да пътешестваме напред-назад и загърбваме наблюдението, загърбваме реалността. Мозъкът включва на режим “представи” и …ние сме в мая, илюзията, която няма роднинска връзка с разума. И ето парадокс- за да наблюдаваме реалността ни трябва енергия, откъде ще дойде? От самото наблюдение- което всъщност хем разходва, хем увеличава притока на енергията! Колкото повече, толкова повече, казва Мечо Пух. Вселената прави всичко по силите си да ни припомни, че без здрав разум стъпките на пред са илюзорни. Че без наблюдение и живеене в момента тук и сега, силата ни е като спъната.

Еднорогът активира сърдечната чакра - картина на Дарина Янева

Еднорогът активира сърдечната енергия- картина на Дарина Янева

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterPin on PinterestDigg thisShare on RedditShare on StumbleUponEmail this to someone

Speak Your Mind

Tell us what you're thinking...
and oh, if you want a pic to show with your comment, go get a gravatar!