Времето и пространството
Времето и пространството оформят координатната система, кръста, точката на фокус, точката на осветляване или с други думи точката на осъзнаване. Както прожектора осветява онова място, накъдето го насочим, така правим и ние със своя си прожектор, наречен по друг начин Трето око. (виж още медитация Трето око). Ние сме там, където се осъзнаваме да бъдем. Ако примерно пътуваме в автобус, но мислим за нещото, което току що сме преживели, къде сме всъщност? В автобуса или в предишната случка? Енергията ни тече натам, накъдето я насочим. Тялото си пътува, а ние все още преживяваме, довършваме, затваряме ситуацията, от която сме си тръгнали преди два часа в примера. Енергията ни върви в осъзнаване, в осветляване, в разширяване на съзнанието и не достига, за да се извършват обичайните физически активности и затова ние си седим пасивно в автобуса или по-точно седи си тялото ни.
Има и друг вариант, ние сме на среща с някой, а мислите ни вече препускат напред към останалите задачи. Тогава къде сме? В бъдещето, творим бъдещето според представите си. Творим го такова, каквото си представяме да бъде, тоест допускаме, че е възможно да бъде. И с какво творим? Отново с енергията на третото око. Тези неща подробно ги изясняваме на семинарите на третото око, които могат да бъдат и по поръчка с малка група или в индивидуална работа.
И така да се върнем на въпроса защо не ни достига времето? Може би защото започваме да осъзнаваме, че времето и живота са една и съща реалност, една и съща енергия и въпросът не е защо не ни достига, а как го разпределяме? Или още по-точно за какво хабим енергията си?
Един ключовите моменти в съхраняването на енергията, в кумулирането й, в забавянето хода на времето е именно присъствието в СЕГА. Не напред, в бъдещето, и не назад в миналото да насочваме вниманието си, прожектора си, а да го държим в настоящето. И когато той свети навътре, към вътрешния свят и преживяванията са вътрешни, лични, трансформацията се случва истински, дълбоко и като ПРОЗРЕНИЕ. Когато насочваме прожектора навън и се „вживяваме” в „филма” на другите, тогава хабим енергията си, разпиляваме се и даже страдаме!
Ако приемем че пространството (не времето, а пространството) е именно това СЕГА, а сега е точката, целта, то времето е прожекторът който насочваме към него. Този прожектор идва от третото око, и това е енергията, с която ние боравим, творим реалността си. С такова ново разбиране, времето не само стига, но и за „нула” време се случват неща, които иначе отнемат часове, дни, месеци, или както обичаме да ги наричаме „чудеса”.
