Истината разделя, Любовта обединява
На входа на Храма има две колони- на едната пише ИСТИНА, а на другата ЛЮБОВ. Двете сили движат света, но някак си една без друга не могат. Любов без достатъчно Истина отвежда в царството на Илюзиите, а Истина без Любов води в Ада.
Любов без достатъчно Истина отвежда в царството на Илюзиите, а Истина без Любов води в Ада.
Това вече е интересна концепция за Ада, Ада като място, в което има безпощадна истина и няма достатъчно Любов! Да си спомняте за подобна преживяна ситуация, когато отстояването на Истината е причинила на вас или някой друг страдание? Примери сигурно има много, но нали сме пътешественици на Пътя, с всяко преживяване си правим отметка.
За Истината и Любовта прегради няма
Какво е Истина? Онази частица от Източника, която носи чистата субстанция СВЕТЛИНА. Нейната природа е СИЛА. Истината противостои на всички човеко-сътворени мисъл форми, отдалечаващи от Източника. Истината надиграва всички задкулисни игрички, не защото е по-умна, а защото „Е”. Истината просто съществува. Тя няма нужда от заплата, от признание, от изява, Истината не бърза, тя може да почака, докато играчите се подготвят да понесат безпощадния й зов. Тя много напомня гласа на Сърцето, защото Сърцето говори само ИСТИНА!
Дори и тогава, когато умът се въоръжи с хиляди аргументи, че едно нещо не може да се направи така, или че никога например „няма ред в тази държава”, Истината продължава да си стои здраво стъпила на земята и просто „Е”.
Как да отличим Истината от нейната сянка лъжата?
Отначало Истината се изразява като глождене от вътре, хем всичко изглежда наред, ама не съвсем. Ако не й обърнем внимание, тя може да се натрупа, натрупа и превърне в гняв, или ярост, или възмущение, негодувание, неудоволетворение. С други думи казано Истината проговаря с езика на натрупаните емоции и понеже тези емоции са субстанция неосъзната Светлина, те се превръщат в негативни емоции. А Лъжата в това време ни злъгва със сладки преживявания за бъдещи успехи и преживявания. Лъжата обещава, тя заплашва, тя мрънка готова е на всичко, но не и да си признае манипулативната същност. Какво излиза, че дали едно нещо е положително или отрицателно зависи от степента на осъзнаване? Всички емоции си имат дом в някоя от долните чакри, като например- страхът домува в първа чакра, вината, обидата и срама съжителстват във втора чакра, а гневът, фрустрацията и неудоволетворението обитават трета чакра. Като се натрупат повечко от тях и вече им стане тясно, те тръгват нагоре. Минават през Сърцето и ако то е затворено и не може да ги трансформира в безусловна Любов, то тогава отиват в гърлото. Където се намира втория дом на неизказаните емоции! И какво се получава ако човек не отвори уста да каже какво го мъчи? Получава се блокаж, който спира потока на енергиите от Източника към долните чакри и от Земята към Източника. С други думи потокът на енергии или напълно спира или се затруднява. В резултат долните три чакри изпитват недостиг на енергия и се започва със серията проблеми- намалява или спира потока на парите (най-щадящият вариант), проблеми в работата, проблеми във взаимоотношенията, проблеми в дома и накрая здравословни проблеми като например щитовидна жлеза, полови органи. И всичкото това страдание само защото на някакъв етап от живота си ние не сме дали път на Истината, пренебрегнали сме я, опитали сме се да я натикаме в някое чекмедже, страхували сме се да я изразим дали с думи, дали с поведение. С днешните високи вибрации,обаче, чекмеджетата сами се отварят!
Но как да я изразим като „другите” няма да ни разберат, някой пита? А нас какво ни интересуват другите? Ние тук говорим за ИСТИНАТА, която е само ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ, тя и затова започва с буквата „И”- идва от „ИН”- движението н вътре, или Женският аспект на енергията.
ИСТИНАТА СИ Е САМО ТВОЯ, тя е интимна партньорка и не я делим с другите нали? От нас се иска да й признаем правото на съществуване, да й дадем възможност да ни покаже правилния Път като с нейната сила отстраним всички пречки и блокажи. Истината е инструмент за израстване, жезъл, но докато помниш, че е само ТВОЙ, до тогава ще носи силата на източника. В момента, когато се опиташ да го дадеш на друг – изгубва силата си! Ето защо Истината не върши никому другимо работа освен на теб, който си я припознал за своя. Разбира се ти можеш да срешнеш мнозина като теб, които споделят Истина, подобна на твоята, но тя е само подобна, а не същата! Няма двама абсолютно еднакви индивида във Вселената, така и няма две еднакви Истини!
Истината е индивидуална, а Любовта – универсална
Истината винаги се отнася до Аза, до неговата гледна точка и усещания, следователно тя се отнася към израстването. Колкото по-нависоко и по-близо до Източника, толкова повече хора може да я припознаят за своя. За разлика от Любовта, която е Универсална. Любовта не зависи от това кой до къде е стигнал по Пътя. Тя просто „Е”. Любовта успокоява, умиротворява, обединява. Любовта уеднаквява заряда на полетата така, че различията да усетят ЕДИНСТВОТО.
Истината разделя, Любовта обединява
И това са двата потока на Живота, както ритъма на сърцето- свиване, разпускане. А самото сърце се явява умаленият модел на Вселената.
Навлизаме в етап от развитието, когато се изисква от всеки един от нас да припознае и изрази своята истина. Нека да обобщим- Истината е лична и няма външен авторитет, няма гуру-та, които да знаят, коя Истина е твоята! Времето изисква от всеки един от нас да ПРИЕМЕ вътрешния си авторитет и да му се ДОВЕРИ.
И това е голямата разлика от ежедневието ни вчера- напред вървят хората, които са осъзнали, че каквато и форма да приема авторитета- дали като баща- майка, съпруг или началник, дали като политик или духовен водач- Истината си я знаем само ние и никой друг на света!
Време е да си го признаем, а с това и собствената си СИЛА!
