Отзиви и рецензии за “Дърветата на Самотраки”

Събрано от пощата и лични срещи с автора. Моля, добавете и своите впечатления в коментарите под тази публикация или пратете на astrostefka@ourplanet.cc Благодаря!

• „Като се зачетох в „Дърветата на Самотраки” не можах да оставя книгата до последната страница, а по принцип ми е трудно да се концентрирам и книгите ги чета с прекъсвания. Всички герои като живи ми се представиха, сякаш бях потънала в някаква друга реалност Така не съм се смяла от години. А последният разказ „Любов” ме разтърси здраво и преземи обратно. Това, което изпитах накрая бе, защо са само 12 разказа?” Рене- Мари Тодорова, писател и поет
• “Аз чета много и последният път, в който съм се впечатлила толкова беше в детството ми, когато за първи път прочетох Чехов. Това е Чехов на 21 век. Единственият недостатък на книгата е, че разказите са толкова малко! Те са закачливи и ефирни с онова премерен усет за стимул и просветление, като при това оставят читателят сам да се впуска във въорбъжението си. А отвореността на финала е венецът от дафинови листа. През цялото време читателят е воден за ръчичка и в един момент пуснат, оставен сам, но дори и тогава, след последната точка, пак читател и автор остават заедно. Пиши, пиши, пиши повече!” Стефана Антонополу
• „Аз съм счетоводител и съм фея, но се казвам Елизабета и искам да съм само фея.”- от публиката след прочита на разказа „Аз съм Фея”
• „Толкова не съм се смяла в живота си, колкото като прочетох „Аз съм Фея”- Зоя Иванова, лекар
• „А как е мъжкото на фея- фей ли? Значи и аз съм Фей”- въпрос от публиката
• „Това е вторият български автор, който пише за гръцки остров. Първият е Димитър Димов, писал за о. Тасос.” В. Сапунджиев, журналист и от същия:
• „Днес няма да ходя по жени, защото си имам четиво за през нощта”
• „Тези разкази са готови филми. Трябва да ги превърнете в сценарий. Българското кино има глад за хубави, свежи истории. Всичките 12 са 12 нови филма, а и неслучайно премиерата е в кино Г8” реплика от публиката на работещ в киноцентъра„Толкова не съм се смяла в живота си, колкото като прочетох „Аз съм Фея”- Зоя Иванова, лекар
• „Наистина много се радвам, че бях на представянето на книгата в София. Всичко беше направено с изискан вкус и имаше прекрасни хора и атмосфера. Пишеш толкова живо и образно, че усещам героите ти като живи и почти идентични с мен. Марина с кафявите джапанки на розови цветчета се моли да мине кола, която сама да и предложи да я закара – колко е важно да знаем точно какво искаме и как да си го пожелаем :-) … същото го виждам и в Обявата. Като затворих книгата ми се искаше да има още разкази. А в главата ми все още седи октопода с доматен сос :-) – представям си колко е вкусно, споделено с приятели вечер на брега на морето…Героите ти търсят Любовта, така както всички ние го правим, тичаме нагоре-надолу по света, търсим…а накрая откриваме колко близо е до нас. Спомням си сега един мой сън – сънувах, че с големи букви /както съм гледала на хълм надписа Холивуд / е написано – ЛЮБОВТА Е ЕНЕРГИЯТА, КОЯТО ДВИЖИ СВЕТА.
  Мислех си колко интересно ще е, ако Дарина Янева освен прекрасната корица, нарисува като илюстрации в книгата например вратата калинка в полето, октопода в доматен сос или храма на Богинята. Желая по-нататъшни творчески успехи и представяния на книгата по света!” Рени Спасова
• „След прекрасното представяне на книгата „Дърветата на Самотраки” в София мога да споделя, че прочетох и трите книги (вкл. „Приказка за сърцето” и „Разговор за сърцето”) на един дъх. Те са синтез на търсенията ми от 2012 до 2014 г. Аз отделих 3 години от живота си, а тук всичко на едно място събрано! Също така разбрах какъв трябва да е подходът ни относно предавания по телевизията или конфликтни ситуации от ежедневието. Смятам, че новата творба по непринуден начин насочва вниманието ни към истини от живота и ни подканя да донапишем историята, защото от всеки и всички зависи щастливия край! Благодаря още веднъж! Благодаря и за астропрогнозите, които не само по мое мнение се отличават с голяма точност и яснота.” Хриси Ангелова
• Мила Стефи, ти носиш магията на живото слово в себе си. Видях го на партито-премиера преди няколко вечери (в Пловдив). Същата магия, която извира от книгата ти „Дърветата на Самотраки” – весела, непринудена, жизнерадостна, отворена за светлината и непретенциозна към света, който обича. Дори тъгата е светла и измества с лек замах на перото появилите се тъмни облачета. Не мисля, че трябва да ти пожелавам да тичаш към върховете на литературата, защото ти си вече там. Имаш свое значимо място и само Неговият промисъл може да те извади на показ, за да блеснеш пред очите на незрящите, или да те остави временно в сянката на недокоснати „величия”. Но какво значение може да има това за една щастлива придворна на Нейно Величество Българската литература! Розалия Александрова, писател и преподавател
• Стеф, много специално да те поздравя за книгата. Чудни, твои, елегантни, много силни разкази. Най мой си остава “Любов”, после гръцките са магически и всеки е невероятно откритие. Завиждам ти (знаеш красиво и мое), че така наблюдаваш хората и ги описваш за нас с толкова проникновение и обич. Тази ти книга е магическа, силна и зареждаща, имах нужда да я прочета сега.! Целувки и да си знаеш, че винаги ще те чакам, с нови идеи,нови книги,апропо, мисля че си готова за роман!!! Живка Танчева, журналист
• Преди няколко дни прочетох “Дърветата на Самотраки”. Няма такова удоволствие! Разказите са страхотни! Благодаря много! Бях тръгнал да я изчета на един дъх, обаче се спрях, че да удължа удоволствието за повече дни. Ще има ли още разкази? Стефан Чеканов
  

Дърветата на Самотраки

Една малка книжка – брилянтна огърлица от 12  разказа. Или приказки? Приказки, които самият наблюдателен и всезнаещ Живот разказва, забавлява се, и приковавайки вниманието към различни свои аспекти и представители, се старае да бъде разбран по нов и вдъхновяващ начин.

Тук е избрал е за свое средство думите. Те не са като молива или четката, а имат стерео ефект – проникват в дълбочина, извличат оттам неподозирани пластове, багри, нюанси, съзвучия и  създават свое многоизмерно пространство. Попаднеш ли в него, задълго забравяш къде си и за какъв се мислиш. Хем гледаш картината, хем си вътре, хем присъствието ти я променя, а и тя те променя неусетно – стопява сенки, избистря утайки. Най-постоянното нещо – Промяната. Тече си реката и всеки миг е различна и нова.”

Какво ли не рисуват думите, особено попаднали в ръката на майстор – чувства, настроения, съмнения…като пътни знаци, а недоизказаното го довършва на ум четящия, станал сътворец без дори да разбере. “Написаното съществува, когато някой го чете”, казва авторката Животът – също, когато някой го изживява. Решения, стремежи, битки – една светла, ефирна паяжина в която всички неща са свързани и си влияят взаимно.

Приказки без край на хилядолетни мъдри дървета, преплели корените и короните си, на слънчево море, на щурци, и топли камъни – безмълвие, спокойствие и приемане, които изтриват неспокойните мисли, отваряйки неподозиран хоризонт.

В безкрайния свещен танц на Живота нищо не е малко или голямо, добро или лошо, важно или неважно. Всеки е на точното си място и придава какъвто избере смисъл на заобикалящото го. Сменят се декори, костюми, ситуации, но мечтите си остават същите и ни водят към това, което вече се е случило на невидимо ниво.

Рене-Мари Тодорова,  писател и поет  

Книгата се разпространява чрез книжарниците Хеликон или онлайн поръчки от този сайт. Цена 15 лв.  За поръчки пишете на astrostefka@ourplante.cc или 0888 239 446

Забавянето на света: Полъх на фея

http://slowdownworld.blogspot.bg/2015/09/blog-post.html?spref=fb

Виж още публикации в:  Пловдивски новини, Факти, Академика, Рейки в Пловдив, в-к Дума, Хайлайф: