Избори по вълната Бърни Сандърс-Джерeми Корбин-Емануел Макрон

В последно време започна да се очертава вълна на промяната, движеща човечеството в посока на забравени и поругани ценности- истината и свободата. Пласт по пласт бяха “предизвикани” убеждения, начини на мислене и действия, които да бъдет оспорени и доведени до трансформация. Един от тези слоеве е политическият. Подтикът да се търси, защитава и изразява истината изведе на преден план световни лидери, създаващи нова реалност. Лидери, които са носители на идеи, водещи до по-голяма справедливост на земята. В началото на тази вълна, заформена в края на 2014, все още беше трудно да се забележат промените, но през 2017 промените са толкова осезаеми, че вече касаят цялото човечество. Ето какво ни донесеха тези промени в рамките  само на 2-3 години! Бърни Сандърс като най-ярък представител на вълната за социална справедливост, участвал в надпреварата за президент на САЩ. Джеръми Корбин– който оглави с демократичен избор Лейбъристката партия във Великобритания, след Брекзит устоя на вътрешния преврат и повторно бе избран избор за лидер, а през юни 2017 на предсрочните парламентарни избори сериозно застраши управляващите консерватори и извоюва нови 32 депутатски места, разминавайки се за малко с победата. Нито Сандърс, нито Корбин успяха да оглавят държавите си, но дадоха много сериозна заявка и предупреждение на всички, които са на власт, а именно, че нещо се случва, че светът не е същият и старите “номера” не минават. И двамата успяха да ангажират за участие в изборите млади хора, които по принцип и в досегашната практика не са активни и не гласуват. В случая на Бърни Сандърс системата на вътрешно гласуване в някои щати не позволи на неговите млади симпатизанти да гласуват ако не са членове на Демократическата партия и Хилъри Клинтън надделя. Джеръми Корбин бе поставен в ситуация за краткото време  да изготви програма, да я разпространи и защити в изключително злостна медийна среда, бълваща постоянно негативни, личностни атаки, и при наличие на вътрешна опозиция. За това постижението му е изключително като резултат и като факти- за тези 7 седмици около 100 масови предизборни срещи (в сравнение консерваторите отчитат 77 , предимно елитарни прояви) и бюджет почти два пъти по-нисък от този на консерваторите. “Бърни и Джеса”, както ги наричат младите, имат безспорно нещо общо: първо и двамата имат ориентация към социалното неравенство, което е един от движещите фактори на недоволството в света. И второ- и двамата са с многогодишен политически опит и на възраст. По ирония на съдбата или като нейна игра, времето на непредвидените, извънредни избори съвпадна с планирано посещение на Бърни на Острова за представяне на новата му книга.

Когато говорим за нови политици, ново време си представяме някой млад. Но това не винаги е така. В случая “новото” го донесоха хора, стожери на истината, на които не им е даван път досега.

Снимка: Джеръми Корбин лидер на Лейбъристите във Великобритания на предсрочните избори 2017

Снимка: Бърни Сандърс- сенатор от щата Вермонт, САЩ: “Една нация не може да оцелее морално и икономически когато една шепа хора имат много, а мнозинството има малко.”

Бърни и Джеса задвижиха вълната на промяната, която обаче завари човечеството неподготвено. Неподготвено да повярва, че е възможно, някой наистина да мисли за повечето, не за елита. Като резултат през 2016 шокиращо видяхме Брекзит- Великобритания гласува за излизане от ЕС и Донълд Тръмп – президент на САЩ.Защо се получи така, че “нашите герои” не успяха? Изборите в полза на Тръмп и Брекзит са продукти на същата вълна на промяната, разчетена от част от избирателите като водеща към социално равенство, към по-справедливо общество. Предизборната кампания във Великобритания през юни 2017 даде ясни примери, за настъпилата промяна. Практиката във Великобритания до този момент показваше, че хората гласуват както са си гласували винаги- не сменят предпочитанията си и в този смисъл предизборната кампания е излишна, нещо като “наследен избор”. Даже ветераните политици се шегуват, че изборите трябва да се правят на следващия ден след обявяването им- така или иначе избирателите гласували както са си наумили в началото. С други думи- никой не се влияе от предизборните манифести и обещания. През 2017 обаче стана ясно, че вече не е така. Консерваторите заложиха на тази стара практика и не обърнаха внимание на факта, че хората вече четат, слушат и търсят информация, преценяват, за да направят информиран избор. Едни от най-употребяваните ключови думи в интернет търсачките през този период са били имената на основните претенденти. Още един факт, който пропуснаха консерваторите- не отчитайки или не разбирайки същината, че по време на Брекзит, хората са гласували за излизане от ЕС заради социалното неравенство, а не заради членството в ЕС, консерваторите заложиха в кампанията си на Брекзит- но без да подплатят това със социална политика. Те не успяха да ангажират мнозинството, т.е. заложиха на куха форма, която един път донесе резултат, но уви лишена днес от съдържание. Лейбъристите заложиха на социалната политика- т.е. на съдържанието и това проработи, постигнаха резултат близък до невъзможния –  40% при 42% за консерваторите. Последните обаче въпреки, че запазиха управлението, всъщност загубиха от предишното си  мнозинството, с други думи сами си предизвикаха изборите, сами си отстъпиха позициите. Друг е въпросът, че Корбин от край време защитава социалната линия и така да се каже кликна с убежденията си. Фактите говорят категорично- хората вече реагират на съдържанието, не на формата! Интересуват се от това какво се предлага на “пазара” и дали предлаганото е автентично, а не манипулативно. Това е един от големите уроци на тази двугодишна политическа трансформация, ясно проявена през юни 2017 във Великобритания. Както отбелязаха наблюдателите, има и още една новост: таблоидите, медиите, новинарските магнати престанаха да играят ролята на фактор в определяне на политиката на страната! На вместо това на преден план са идеите, политическата платформа, интегритета на лидерите.

Случилото се през юни 2017 във Великобритания затвърди и определи в детайли новата трансформация на политическата класа на земята- на преден план излязоха лидери, които говорят истината и искат по-голяма справедливост.

Снимка: Емануел Макрон- най-младият президент в историята на Франция

Към това да прибавим и разсичането на възела на национализма от ентусиазирания, млад и енергичен Емануел Макрон, избран за президент на Франция, който се появи точно на време за да обърне вълната в посоката на единството, не на разделението.

Общото между Бърни Сандърс, Джеръми Корбин и Емануел Макрон е, че и тримата са аутсайдери в политиката- хора, извън нормата, извън стандарта, извън статуквото. Джеръми Корбин и Бърни Сандърс “донесоха” вълната, Брекзит и Тръмп я експлоатираха като форма и я насочиха към собствените си интереси, Макрон я обърна. Светът не е същият, човечеството се променя и събужда и върви напред в стремежа си да утвърди или по-точно възстанови, реабилитира, ценностите като истина, свободата и социално равенство. Макар да ни делят само две години от началото на този видим процес на промяна и на мнозина да се струва прекалено бавно, времето гарантира по-голяма устойчивост и издражливост срещу всеки опит за връщане обратно в статуквото и господство на елита. Политическата класа има мисията да води напред и до толкова, до колкото написаното горе е акуратно в тълкуването на събитията, налице са надежда и оптимизъм, едни други ценностни категории, от които се нуждаем днес. Надежда и оптимизъм, че, ДА, и една птичка прави пролет.

9 юни 2107

Speak Your Mind

Tell us what you're thinking...
and oh, if you want a pic to show with your comment, go get a gravatar!