Интервю със Стефка Недевска в сп. Усури

Разговор за сърцето с главния редактор Красимир Проданов

Да поговорим за сърцето. Защо е толкова често засягана тема в днешно време?

Във времевата рамка, в която се намираме на 2011-2012, колективната ни задача като човечество е да се придвижим до ново ниво на съществуване. Енергията, която е достъпна за нас сега вибрира в различна честота от онази, така наречена „стара” , която определяше събитийността в живота ни до скоро. Днес, както всеки би могъл да забележи, ние сякаш се движим хаотично и на пръв поглед всичко е непредсказуемо и „извън конрол” . В хилядолетната ни история ние подчинявахме живота си на външни правила. Тези правила бяха нечии и отразяваха определен модел- исторически, политически , обществен и т.н. Ние така де се каже бяхме изпълнители на чужда воля, интереси, визия, било тя манипулативна или дори водена от добронамереност, но при всики случаи чужда.

Значи ли това, че не сме имали собствена воля?

Не, не значи, но значи, че сме подчинявали волята си на някого другиго или на нещо друго, което е било вътре в нас. Например наложените представи за това как да си живеем живота. Ето един пример от близкото минало- родителят има идея, че адвокатството е добра професия и „насочва” детето си да учи право. Но детето има музикален талант. Само че, разбирането на обществото, че „музикант къща не храни” е модел, който родителите, водени от добри чувства искат да избегнат. И така нарушават естествения път на своето дете. Душата му е артистична, с високо ниво на съзидателна енергия и то има житейска цел да твори, да раздава любов и светлина с музиката си. В този случай неговата воля се подчинява на волята на родителите. Минават години, той учи, прави успешна кариера, но от вътре го гложди онова чувство за вътрешно неудоволетворение. Звучи познато нали? Опитва се да го заглуши, опитва се да се измъкне с логически разсъждения- животът му изглежда успешен- има пари, кариера, дом, семейство, деца, а душата му линее.

И ако преди, в старите времена отнемаше години, а понякога животи, за да се осъзнаят грешните модели- в случая, който описвам, модела на родителите, сега има енергия не само това да стане много бързо- в рамките на месеци или дни, но също така и да се предотварти подобна ситуация. Душата на детето може да реагира бързо, интиуитивно, на неправилното решение и да се възпротиви. Както и душите на родителите да усетят несигурност. На всички души се дава еднакъв шанс за промяна. И в това е красотата на днешния ден- има огромно количество енергия за подреждане на живота ни във всички сфери и то по начин, по който сме си мечтали.

Откъде идва този вътрешен подтик за промяна. Ето пак в примера, откъде душата на детето-станало адвокат разбира, че нещо не е наред и натрупва неудоволетвореност?

Това е гласът на сърцето. Това е онзи шепот, кротък, не натраплив, който е винаги в нас и с любов ни насочва по пътя. За разлика от гласа на егото, който изисква, налага, притеснява се, страхува сеи винаги търси логичното обяснение и разбира се финансова обосновка. И ето така, светът се е изпълнил с хора, неудоволетворени от живота си, с натрупана тъга, обида и съпротива към всичко, което ни налага обществото чрез медии, политика и житейски ситуациици. Натрупва се енергия за бунт, който е насочен навътре и изисква истината да възтържествува. А истината винаги побеждава. Тя за това е истина, защото минава през всички изпитания и заблуди и си остава непроменена, даже и ако за това се изискват векове или прераждания.

Как може да се избяга от клопката на егото и да се чуе гласа на сърцето?

Като започнем да живеем в пространството на сърцето. И то стъпка по стъпка. Много души по пътя на светлината се препъват и временно отклоняват, защото си представят, че цялата картина трябва да им се изясни наведнъж- на къде да вървят, какво да правят, как ще се издържат. Но това мислене пак е обратно в старата рамка. Не е необходимо да се знае цялата картина, от нас сега се изисква да покажем готовност да тръгнем по пътя, който е избрало сърцето. Този избор е станал преди много време- преди прераждането ни, а понякога касае и всички изживяни животи. Да се отдадем на своя път е изключителен момент на решимост и Вселената оценява това. Във Вселената съществува перфектен енергиен баланс. Тя не се интересува от конкретните случки и участници в ситуациите, а от енергийното им балансиране. Като се отдадем на пътя си, често това става с някаква форма на саможертва- жертваме от времето си, от парите си , от някои удоволствия, от съня си и т.н. На тази саможерта , която е форма на безусловно отдаване на енергия, Вселената отговаря с нова порция енергия под формата на идеи, възможности, партньори, с които да се тръгне по този път. Това е много вълнуващ момент.

Как беше например при теб?

Най-напред започна търсенето, каква е моята житейска мисия, какво имам да правя, молих се много дълго време да ми се даде ясен знак. След това установих, че ако продължавам да работя като мениджър на пълно работно време с един или два почивни дни, в които не е ясно кое по напред до никъде няма да стигна. И така реших да намаля работното си време и да почивам 3 дни, т.е. пожертвах един работен ден. Разбира се това значеше по-малко пари, повече дългове и финансови затруднения. Но какво се получи- аз спечелих свободно време за медитации, размисъл и тази моя саможерта се отплати. В неочакван момент по време на разговор с приятел изведнъж се получи този проблясък. За части от секундата ми стана „ясно” какво да правя като следваща стъпка. Звучеше толкова познато и почуствах как всичко това аз го мога и имам достатъчно опит. Нямаше страх или колебание, само вътрешен мир и увереност.

Много хора си представят че мисията им е нещо грандиозно и се плашат от това или милслят, че няма да могат да се справят. Всъщност житейската ни мисия е точно онова, което най-добре можем да правим, за което сме екипирани с възможности и опит от този или минали животи. Много често детските ни спомени включват игри, в които ние се изявяваме в тази роля. Но в хода на образованието и професионалната ориентация, както в примера по-горе, ни сме заглушили вътрешния си подтик.

И ето сега идва моментът ние всички да си влезем в ролите.

Да се върнем при сърцето. Защо то играе толкова важна роля в намиране на житейската ни мисия?

Сърцето е онова свещено пространство, в което ние съществуваме чрез Висшия си Аз, т.е. чрез Бога в нас. То е високо вибрационно, то е в синхрон с енергиите на душата ни и то е наясно с причините, поради които сме избрали да се родим в този момент. Когато сърцето е отворено, тогава волята, която е инструмент на егото, играе подчинена роля. Егото не е непременно лошо, то обаче има ограничен мироглед, защото вижда нещата едноплоскостно. То мери и съди кое е добро и лошо, отхвърля или приема, то иска и налага. Пространството на сърцето е многоизмерно, то вижда голямата картина, то приема, то отдава енергия и любов, то е състрадателно и подкрепящо. От тази платформа всичко е наред, всичко се движи според божествения план и всичко е любов.

Задачата ни в момента е да намерим ключа, с който да го отключим.

И кой е той?

(смях) Той не е универсален, а индивидуален. За това се изискват усилия от всеки и дисциплина. А усилията са усилия за поддържане на високо вибрационно ниво. Забелязвате ли колко много проблематика и страдание има около нас? Всичко това е защото енергията на момента изисква да не отлагаме, а да търсим ключа към своето сърце.

Каква е хубавата новина?

Че този ключ го има и с насочване и малко помощ лесно може да превърти закостенялата от хилядолетие ключалка на сърцата ни и да ни освободи. Кой не мечтае за живот в изобилие, мир, радост и любов? Ето това се случва сега, особено през номеври 2011, а и в последващите месеци до 2012. Ние всички се освобождаваме от ненужните товари на емоционалните болки, безпаричие и безпътица и се превръщаме в Господари на живота си. Ние ставаме творци. И творим света и собствения си живот с мислите и визията си. Има ли смисъл да отлагаме?

Какво ще се случи на семинарите ти като този през месец ноември в София?Ще правиш инициации с плаща на Метатрон и Златно-сребърното наметало, обясни.

Много се вълнувам като мисля за това. Енергията на Метатрон е свързана с активиране на 12те чакри (а 12т чакри са активни в пето измерение)и е в помощ по пътя на извисяването. Тези, които я приемат в аурата си приемат сила, с която да помагат на другите хора да се извисят. Това е енергия, свързваща със земната кухина. Златно-сребърното наметало е нергията на перфектния баланс и хармония- хармония на мъжката и женската енергия, на вземане и получаване, баланс на сила и мъдрост и т.н. Получилите я се превръщат в магнит за привличане на всичко, от което се нуждаят по своя духовен път- правилните хора и отношения, работа, възможности и т.н. Тези две инициации могат с лекота да бъдат приети от душите, които някога са били жреци и жрици в Атлантида. Останалите могат да ги приемат или отхвърлят, както решат душите им сега. Инициациите са много мощни и щедри дарове и веднъж получени, могат да бъдат предавани на хората, с които общуваме. На семинарите също така мнозина ще успеят да намерят ключа към сърцата си и да ги отключат. Мнозина ще получат проникновение за своята житейска мисия и роля. А мнозина ще получат вдъхновение за да продължават да търсят. Всеки случай аз съм тук, за да служа и помагам на всички, които имат импулса да последват гласа на сърцето си.

Определящ себе си като сърдечно-ориентиран учител. Какво означава това?

До голяма степен това определя изходната ми позиция. Моята работа е да насочвам към сърцето и неговия глас. Каквито и проблеми да се появят в живота ни, те са там именно заради това, защото на някакъв етап сме пропуснали да чуем какво ни е нашепвало то.

Днес е много важно да правим всички свои избори, като дадем на сърцето си правото да говори. Нима е толкова трудно това? Всичко започва с един единствен и невинен въпрос: Какво всъщност ми нашепва сърцето.

Обръщение към читателите на списание Усури

Скъпи читатели,

Благодаря Ви, че прочитайки тези редове им давате живот. Пожелавам Ви от сърце дни, изпълнени с вдъхновение и в синхрон с духовната ви задача. Нека енергията, която се излъчва от сърцата Ви да променя всички хора, до които се докосвате и с това да донесе много свелина на земята. Вие не сте сами в изпитанията, през които преминавате, но сте едни от първите, на които е дадена привилегията да осветят пътя на мнозина след Вас. Слушайте гласа на Сърцето си и винаги ще сте на Правилния Път!

С много обич

Стефи