“Каква е мисията на добрите хора” сп. Усури
Списание „Усури” бр. Януари 2012
Интервю – разговор с главния редактор на сп. Усури Краси Проданов за мисията на добрите хора
К.П.: Каква е мисията на добрите хора?
Понякога мисията на добрите хора е да бъдат огледало на „недобрите?” и тази роля никак не е лесна. Огледалото е крехко и се чупи при натиск. Но огледалото също така е силициев кристал и като такъв е носител на субстанцията на светлината в нашата генетична структура. Светлината не се губи, тя може да се разсее от натрошените стъкълца и пак ще си остане светлина. Но образът в едно натрошено огледало се изкривява така както се гърчи душата на „злия”. Злото не е непременно и абсолютно зло, а неосъзнато добро, и страданията му пред лицето на доброто са неговия път за израстване на душата му.
К.П.: Какво според теб трябва да прави доброто когато среща злото?
Зад всяка ситуация стоят взаимоотношения и обстоятелства, които понякога са твърде неясни от човешка гледна точка. Проблемите, с които се сблъскваме са конкретни и болката, която преживяваме реална и за това готови отговори няма. Онова, което обаче се отнася еднакво вярно към всяка ситуация е просто да бъдем себе си- истински и искрени според както го усещаме, т.е. да слушаме сърцето си. Разбира се концепцията за смирението влиза в сила, но понякога твърдост във външния изказ върши повече работа стига отвътре душата да остава мека и обичлива.
К.П.: Защо тогава на видимия план „злото” взема превес?
Един от моите любими учители Тот казва, че човек съществува само чрез това, срещу което се бори. Злото е част от нашата природа и ние самите го проектираме съзнателно или несъзнателно. Когато му даваме превез то се изявява в обстоятелствата и отношенията ни. Да пресметнем – колко процента от мислите ни в денонощие са положителни и носят вдъхновение и заряд? И колко процента от тях съдържат „не”, „няма”, оценки, осъждания, критика и самокритика? Тогава ще стане ясна картината на света и деня, който сами си сътворяваме. Когато сме в състояние да дадем превес на положителното – а ние всички имаме такива мигове – тогава навън свети ярко слънце, служителите на гишето са любезни, върви ни като по масло и светът изглежда прекрасен. През 2012 и годините след това задачата ни е да осъзнаем ролята си на творци на собствената си реалност и да признаем силата си. Да, ние сме служители на светлината и даряваме светлината си на света като го правим по-добър.
