Ода за съзидателността

Всичко е преходно, всичко идва и си отива освен сътвореното от духа. Творчеството е онова Велико дело, което възстановява оригиналната вибрация на творящия. Творчеството е най-краткият път към Дома. В творческия акт сърцето на творящия пее, но заедно с него пее и Вселената. Всеки един миг, когато посегнем към перото, четката, нотната тетрадка, клавишите, струните, балетните панотофки, към микрофона сами или пред публика ние се приближаваме със скоростта на светлината до своя звезден дом, където има само едно- тишина и в тишината безкрайна, безгранична, всепроникваща ЛЮБОВ. Чрез нашите слова и форми любовта намира пътя към земята и се ражда ведно с умножената ни творческа сила. Инак- остава заключена за нас и онези, които ние докосваме.

Всяка творба има своята звездна, уникална вибрация, която хармонизира в синхрон с вибрацията на своите читатели, ценители и публика. Колкото по-висока вибрация може да канализира един творец, толкова по-универсална и достъпн е тази вибрация и следователно в хармония с вибрацията на повече хора. Само Великите Творци на земята могат да докосват всички- Шекспир, Леонардо, Толстой си остават ненадминати в нивото на достъп до Вселенските нива, от които са можели да смъкват, заземяват и канализират светлина и любов в разбираема за всеки форма.

Досега с полето на вибрация на творбата променя по невидим път полето на читателя и зрителя. При съпреживяване полетата на творбата и съпреживяващият се сливат и читателят/зрителят е въздигнат до по-високата вибрация, която е заземил в творбата си авторът. Затова и Творящите винаги са били най-напредналите духове на земята, те са били и продължават да бъдат истинските пастири на народите. Тяхната сила, тяхната творяща визия за бъдещето на земята движи напредъка на човечеството! Малцина са тези, които разбират, че съдбата им се е променила положително само защото са общували с изкуството- преживели са чудо, защото малко преди това нечия творба ги е докоснала!

Всеки творчески акт е акт на любов, носител на изцеление и вдъхновение. Истинска радост е да подариш на някого късче надежда, късче радост, късче спокойствие, късче хармония, късче от себе си. Защото всяко нещо родено от перото ти, от четката ти, от тялото ти си ти, а в едно с теб и Божествиният ти Дух. А там някъде, невидимо за очите ти, неразбираемо за ума ти, чака един непознат за тебе човек и се моли за своето спасение.

Твоята неродена творба съществува на невидимя план и отдавна те чака. Тя е отговорът, който един непознат за тебе човек очаква, тя е отговорът на неговата молитва. Нейното предназначение е да бъде нечие спасение!

Щом си дошъл на земята сега, приятелю, ти си дошъл с дарове. Тези дарове са плодовете на Твоята Съзидателна сила!Когато се колебаеш лишаваш някого от светлината, която само твоята творба, твоето творчество, твоя проект, твоята лечебна сила е способна да дари.

 

Не се бави, приятелю, хвани перото сега! Дай път на Съзидателната си сила СЕГА!