“Разговор за доверието, изкуството и Бог” сп. Усури
Посвещавам този разговор на Дарина и Андрей Яневи,
творци-художници и големи Любящи сърца,
с благодарност за неизчерпаемото вдъхновение,
което ми носи нашето приятелство
Защо когато се раждаме забравяме за своята мисия?
Това е съществена част от Божия план. Ние идваме на земята не за да вършим работа, а за да развиваме определени качества по пътя на своето духовно развитие. Да си припомним казаното от миналия път и по-специално в книжката „Приказка за сърцето”, която разпространихме в миналия брой. Ние сме част от експеримент, започнат в Атлантида- и експериментът има за цел да докаже, че въпреки материалната си обвивка и забравата можем да останем свързани с Бог/Източника. Сега сме почти на финалната права на успешното завършване на този експеримент. Т.е. ние, с нашите неуморни, хилядолетни усилия доказваме, че това е ВЪЗМОЖНО и че припомняйки си своя Божествен произход сме верни на Източника. Ако ние дойдем на земята със спомена за своя произход и мисия, какво ще научим? Забравата поставя на изпитание способността ни да се ДОВЕРИМ на своята интуиция и на гласа на сърцето си, и да се противопоставим на логическото мислене и лабиринта му от аргументи и материални доказателства. Когато достигнем до онзи свещен момент да даваме превес на интуицията и усещанията си противоположни на логиката, тогава стъпваме на пътя на сърцето и своята мисия. И тогава, на този път, борбата между логиката и интуицията отпада.
Чакай, чакай, повтори последното- нима ще престанем да разсъждаваме логично?
Няма да престанем да разсъждаваме логично, а ще престанем да се БОРИМ с логиката, защото логиката и интуицията ще се обединят в едно, един канал, който ни свързва пряко с нашата душа, а от там и с Източника.
И как се нарича този канал?
Нарича се ДОВЕРИЕ. Доверие, вяра, че всичко се движи по Божия план, че ние сме част от този план и го следваме. Че нищо от това, което се случва не е грешно. Че никой от хората, които срещаме в живота си не греши и не ни причинява лошо, а просто изпълнява своята роля в плана. Че няма за къде да бързаме, защото планът си има темпо и благоприятен момент на реализация. Че всеки един момент сме водени, обгрижвани, обичани от видимите и невидими свои водачи. Че за нас е подготвено и ни се предоставя всичко, от което имаме нужда- пари, дом, работа, любовни взаимоотношения. Че информацията, от която се нуждаем сама намира пътя си към нас. Че в крайна сметка ВСИЧКО Е НАРЕД в живота ни.
Това значи ли че нищо не бива да правим?
И да и не. Какво значи нищо да не правим? Да не се напъваме да променяме другите- да. Но има действия, които само ние можем да направим на материално ниво. Като например да слезем до магазина, за да си купим хляб защото сме гладни. Или да си потърсим нова работа, с която да изкарваме по-добри пари и така да влезем в нова информационна среда и опитност. Когато се доверяваме, че Бог ни води и че сме в потока тогава ние усещаме кога да сме пасивни и приемащи и кога да сме активни и даващи. И в това ОТНОВО не можем да сгрешим. Ние всички сме добре екипирани с умения, качества и знания и когато се „събудим” т.е. припомним нашия свещен произход и се отърсим от натрупаните от вековете и преражданията манипулативни модели, с които сме обслужвали чужда воля, тогава ние сме в състояние да зададем важния въпрос:
С какво мога да бъда полезен? Какво мога да направя, за да се себеизразя в хармония с Божествения план?
Защото съзидателната енергия в сърцето ни в момента на освобождаването от опаковката на егото е като един огромен вулкан-та нали това е пряката ни връзка с Източника! Ние всички имаме БЕЗГРАНИЧЕН творчески потенциал и във всеки един живот притежаваме съответните качества/таланти да го изразим. При някои това е писане, при други музициране, при трети, рисуване, танц и т.н. Творчеството е жизненоспасяваща дейност за всеки човек. И всички хора са творци.
Опаааа… току що каза, че всеки един от нас е творец. Имаш предвид, че творим собствената си реалност ли…
И това, но също, че всеки един човек на земята има ДАРБА да създаде нещо чрез изразните средства на изкуството.
Дааа….винаги съм смятал, че няма човек без талант, че няма бездарни хора на земята… Винаги ми е харесвало огънчето в очите на другия, което се превръща в божествен пламък, щом заискри творчеството…
Та нали досега ни внушаваха, че някои хора са благословени да имат талант, но не всички. Също като прекрасната книга на Джордж Оруел „Фермата на животните” Прасетата-управляващи – пишат на стената „Всички животни са равни, но някои са по-равни”. Между впрочем тази книга е велика с проникновенията си за манипулациите на обществото. Написана е в зараждането на комунизма през 1945 г. и оригиналното й заглавие е „Фермата на животните – приказка”, но американският издател изтрива думата „приказка” от заглавието. Това в контекста на разговора ни от миналия ни брой за приказките какво ни говори?
Например това, че описва пътя на едно духовно израстване, на една промяна, нищо че прасетата се държат като хора…
„Фермата на животните” пресъздава модела на комунизма, но с голяма сила се отнася и към всяко общество. И ето- със средствата на изкуството дава път на истината, след като пътят й се оказва запушен, изкуството дава живот на истината, и то живот вечен. Защото изкуството именно това прави- отразява божествената истина и гледна точка с нетленни форми.
Миналият път ти говори за Шекспир, сега за Оруел…
Шекспир, ако приемем общоприетото име за този автор, всъщност е осъществил своята мисия като е ТВОРИЛ и понеже каналът му е чист, остава си ненадминат. Неговата мисия е многопластова- не само да даде път на истината от гледна точка на историческите събития, защото нека не забравяме, че в онова време не е имало медии и как са се информирали обикновените хора? Чрез театралните постановки, които са били като днешните „телевизори”, отиваш да погледаш, за да се информираш.
Де да бяха и нашите медии театри…
Те са си театри, някой им пише сценария, но отдавна са престанали да имат нещо общо с изкуството. Съвременните медии са се дискънектнъли/отделили от Божествения план, защото са започнали да обслужват човешки интереси. Чрез формите на изкуството на земята се смъква чиста субстанция Божественост и тя вдъхновява, лекува, забавлява, поучава.. След среща с истинското изкуство/а не псевдоизкуството! където има само форма, и няма съдържание/ на човек му поникват криле!
Шекспир е донасял информация за исторически събития, но също така и истина, модели на взаимоотношения, и най-важното ЛЕЧЕНИЕ. Той е лекувал със СЛОВО.
А словото е Бог. Нали помним написаното в Библията „В началото бе Словото”.
Словото, думите са концентрирана форма на вселената, на силата и любовта, на енергията на Източника.
Ето защо трябва да внимаваме какво мислим и говорим- защото мислим и говорим с думи. И когато Иисус е проповядвам да не скверним Бог е имал предвид точно това. Какво МИСЛИМ и ГОВОРИМ. Защото така ние се превръщаме в създатели на света и своята реалност. Представяте ли си каква сила ни е дадена, и то на всеки! Всеки човек на земята може да мисли! Посветените на земята отдавна са знаели, че не парите, а Словото управлява света! Но същата сила имат и другите форми на изкуството. Защо творците от всички епохи до сега са живели в мизерия? Защото са били опасни! Те са движили света с идеите и енергиите си. А не управляващите. Някой спомня ли си кой е управлявал през Ренесанса и по времето на Леонардо да Винчи, например?
Потресаващо….Сега започвам да проумявам, защо на твоите семинари за сърцето говориш за изкуство, творчество и търсиш скритите таланти в нас…
Пространството на сърцето е именно Богът в нас. И когато започнем да живеем там, ние неминуемо проумяваме, че всъщност сме дошли тук, за да творим. Да се себеизразяваме с изразните форми на изкуствата и така да реализираме своята Божественост и мисия. Когато всички хора на Земята започнат да творят, тогава наистина ще заживеем във великолепието на вселенското творение. Ние също сме нечие произведение на изкуството- на Бог. Ето това наистина помага за да се заобичаме истински- та нали всички произведения на изкуството са хармонични, красиви и любвеобилни. Нима ние не сме?
Ееее, че хубаво…Благодаря ти за тези окрилящи думи!
И аз ти благодаря, Краси, нали ти и Списанието ми предоставяте тази уникална възможност да общуваме с думи и така да творим, надявам се напълно в хармония с Божествения план. Всъщност ето още една тема за размисъл – какво е Списание „Усури” и неговата мисия? Нека всички да го почувстваме и другия месец да продължим от тук.
Аха, вече научавам урока. Каза „да го почувстваме”, не „да го помислим”…
