Пред прага на новото време
Какво е животът? Дух вечен, който се разгръща като спирала. Преди да се затвори кръгът вече се извежда нишката на следващото по-високо ниво. Старият плод дава семената на новия. В завършека се ражда началото. И така животът се развива в постоянна взаимовръзка, която ограничените човешки представи превръщат в линейно време. Нашите минали и бъдещи прераждания съществуват едновременно и паралелно, а единствената реалност е тази на СЕГА. В този ред на мисли има ли край и ново начало? И ако да- край на какво е това? И какво ново начало? Бъдещето в резултат на какво се оформя и може ли то да бъде „предопределено” или „предсказано”? Как променихме реалността когато като колективно съзнание се подготвяхме за прехода? Какви задачи ни поставя той сега? И как нашите решения влияят на колективното бъдеще?
Това са само част от въпросите, които ще обсъждаме, за да извлечем поуките от изминаващата, много интензивна 2012 и да осмислим семената, които засяваме за предстоящото ни ново време.
Наричаме го новото време – епоха на Съзидателност, Екология, Служене.
И проследяваме Пътя на Посветения – от на „Мене ми” през „Аз съм” към „Аз служа”
Скъпи приятели,
Всички, които сме избрали да се преродим сега, в този епохален момент, сме тук със задача. Нашата задача – нека условно да кажем, до 2012-а беше да се погрижим за себе си, да се себеопознаем, себеоткрием, себезаобичаме, да осъзнаем творческата си сила и да започнем да я употребяваме. Сега нещата се променят.
- Новото време изисква от нас да поддържаме постоянно вибрационно ниво.
- Новото време изисква от нас да се прегрупираме и свържем без да се обвързваме.
- Новото време изисква от нас да осъзнаем тази своя индивидуализирана съвършена енергия, която представлява неповторимо съчетание от качества и умения, дар, талант, който имаме да предложим на света.
