Времето като измислена реалност

Времето, проектирано в графиката на циферблата, извежда в осъзнатостта нови хоризонти на дефиниране. Измерено според положението на слънцето на хоризонта, възприятието рисува кръг, в който денят се заменя с нощ и нощта с ден. В пясъчния часовник броят на песъчинките определя възприятието като отрязък с начало и край. А циферблатът съчетава и трите принципа- на въртене в кръг и отброяване в отрязък. Докато стигнем до светещите цифри на тъмен екран, където кръгът се заменя с ритъм.

Във всички опити на човечеството да опознае принципа на времето са заложени закони на Вселената- за началото и края, за ритъма и движението, за развитието като кръг на взаимодействие на структури с по-силна или по-неясна обособеност. Ригидните структури, съпротивляващи се на промяната формират идеята за миналото, а недостатъчно оформените и нестабилни прояви -идеята за бъдещето.

Ригидните структури, съпротивляващи се на промяната формират идеята за миналото, а недостатъчно оформените и нестабилни прояви -идеята за бъдещето.

Времето отразява движение от точка А до точка Б. В третоизмерната реалност, в която сме разгърнали своята земна опитност, реалността се възприема като плоска, както гледаме снимка или стоп кадър. На снимката движението прилича на линия и възприятието за придвижване от точка А до точка Б се определя като време. Колко “време” е нужно за да се стигне от А до точка Б всъщност е “колко бързо” точка А се влива в точка Б. Така времето става производно на скоростта, с която се променя перспективата(гледната точка) и А изчезва, а на нейно място се е появява Б. Перспективата от своя страна е функция на ориентацията в така нареченото пространство, където на земния план са определени пространствени центрове,наричани посоки според движението на Слънцето. Изток- от където изгрява, Запад – на където залязва, Север- където го няма, и Юг- където грее най-дълго. В това число и допълнителните комбинирани четири: Североизток, Северозапад, Югоизток, Югозапад.

Следователно животът на земята се структурира в две плоскости – едната е време, другата пространство, като кръст с две рамена. Времето е резултат от промяна на перспективата, а пространството е система за ориентация на посоката на движение. Времето е вертикал, пространството хоризонтал.

Времето е резултат от промяна на перспективата, а пространството е система за ориентация на посоката на движение

Тази схема на осмисляне всъщност не съществува в друга, освен триизмерната реалоност, в която живеем на земята. Извън трето измерение няма плоскости, няма горе и долу ляво и дясно. Следователно движението е хаотично. Структури, от които се отдалечаваме се определрят като минало, което се характеризира с преживяна опитност и вид подредба. Структурите, които пренареждаме, се характеризират с неусвоена опитност и следователно са неструктурирани и посоката на движение е към тях, тези структури са бъдеще.

В третоизмерната реалност се движим от минало към бъдеще по права линия в плоска реалност, а в другите измерения се движим хаотично от преживяната опитност към опитността, която искаме. Така единствената сигурна реалност остава в преживяването, което се случва в АЗА или още в пространството на сърдечната енергия, където се сливат всички перспективи, всички измерения.