Защо е толкова трудно, защо толкова боли
Защо е толкова трудно? Защото нещата се променят, а ние се съпротивляваме на промените. Защо толкова боли? Защото не пускаме миналото и старото да си отидат и не вярваме, че идва ново, по-добро.
Нищо повече не се иска от нас освен:
1. да приемем промяната
2. да се доверим на вселената, че ни носи по-добро
3. да повярваме, че промяната всъщност от отговор на нашите молитви, мечти и желания
Защо тогава продължаваме да се чувстваме зле?
Защото ни е страх. А защо ни е страх? Защото не вярваме. Не вярваме на себе си достатъчно, не вярваме, че сме достойни за щастлив, богат и успешен живот. Защо не вярваме в себе си? Защото мислим, че сме нищо, нямаме самочувствие и не си знаем цената. Но защо е това?
ЗАЩОТО НЕ СЕ ОБИЧАМЕ!
Мнозина от вас предполагам водят битка в момента, вероятно и на няколко фронта. Някой може и физически да страдат с различни форми на болежки или заболявания. И като че ли е ситуацията е безнадеждна. Но всъщност, скъпи приятели, всички тези страдания са само и единствено плод на нашите мисли. Ако ние мислим, че това, което ни се случва е загуба, то ще страдаме от нея и тя ще остави дупка в сърцата ни. Ако мислим, че това е ВЪЗМОЖНЖОСТ, която да ни донесе отдавна мечтаното – тогава поставяме себе си в състояние на удоволствено очакване – като дете, което тръпне да отвори коледния си подарък. И така – нашите мисли в едно с нашите чувства създават реалността.
Това отдавна го знаем, вярваме, че е така, но правим ли го в действителност? Или пак сме се плъзнали по старите калъпи на манипулираното от хилядолетие общество и забравяме, колко сме силни, можещи и велики.
Ние имаме достъп до всичката сила на вселената, ако само се сетим и създадем подходящия мисловен канал, за да влезе тя в нас!
Мисълта и емоциите ни са именно това КАНАЛ, по който вселената ни праща каквото сме повикали.
Внимание- тук говорим единствено и само за нас, а не за онези, в които сме в конфликт. Те си имат собствена воля, собствено право на избор, собствен мисловен канал. Когато работим, ние работим само над себе си и променяме себе си и това е начинът да повлияем на конфликта. Що се отнася до другите участници в ситуациите – на тях можем само да им простим и да ги освободим от „задължението” и тежкото бреме да отговарят на нашите изисквания.
Ето така изглеждат нещата:
Конфликт-промяна-болка-приемане на промяната-пускане на миналото да си отиде чрез любов и прошка- прегръщане на новото като по-добра възможност и очакване на чудото да се случи
Ако повярвате поне за малко в тези редове как ще погледнете на планетарната конфигурация на Големия кръст? Веднъж на 45 години, в края на един 26 000 годишен земен цикъл? И ние, нашите души сме тук, за да го преживеем?
По-добре ли се чувствате сега?
Пак ще пиша по темата като се сдобия с още личен опит. Това, което ви написах днес е резултат на моя лична драма. Източника, от който почерпих е Луис Хей „Излекувай живота си”. Потърсете тази книга веднага, ако сте в нужда от помощ. Дори и да сте я чели, пак я прегледайте. И не забравяте, не може да се плува срещу река – промяната е като мощна река, а тя вече ДОЙДЕ.
За промяната може да прочете и в предишна публикация в сайта Използване на Хуна по време на промяна.
И аз мога да дам идея за книжка :) – “Разговори с Бога”. Не се плашете от заглавието :) Книжкиге са страхотни.
А ето и още – Вадим Зееланд, 3 книжки, “Диагностика на кармата” на Лазарев – много книжки :).
Всички те казват едно и също по различен начин: В трудна ситуация определи за себе си собствената си позиция, “не гледай в чуждото канче”, определи кой си и постъпи спрямо това, което си определил за себе си. Всички други наоколо имат свой живот, своя пътечка и те трябва да определят за себе си.
И друго важно: Не “прилепвайте” към желанията си, просто ги формулирайте, изпратете ги към Вселената и забравете. Тя си знае кога, как и къде :)
Както си казва: мир вам :)