Защо е толкова трудно, защо толкова боли

Защо е толкова трудно? Защото нещата се променят, а ние се съпротивляваме на промените. Защо толкова боли? Защото не пускаме миналото и старото да си отидат и не вярваме, че идва ново, по-добро.

Нищо повече не се иска от нас освен:

1. да приемем промяната

2. да  се доверим на вселената, че ни носи по-добро

3. да повярваме, че промяната всъщност от отговор на нашите молитви, мечти и желания

Защо тогава продължаваме да се чувстваме зле?

Защото ни е страх. А защо ни е страх? Защото не вярваме. Не вярваме на себе си достатъчно, не вярваме, че сме достойни за щастлив, богат и успешен живот. Защо не вярваме в себе си? Защото мислим, че сме нищо, нямаме самочувствие и не си знаем цената. Но защо е това?

ЗАЩОТО НЕ СЕ ОБИЧАМЕ!

Мнозина от вас  предполагам водят битка в момента, вероятно и на няколко фронта. Някой може и физически да страдат с различни форми на болежки или заболявания.  И като че ли е ситуацията е безнадеждна. Но всъщност, скъпи приятели, всички тези страдания са само и единствено плод на нашите мисли. Ако ние мислим, че това, което ни се случва е загуба, то ще страдаме от нея и тя ще остави дупка в сърцата ни. Ако мислим, че това е ВЪЗМОЖНЖОСТ, която да ни донесе отдавна мечтаното – тогава поставяме себе си в състояние на удоволствено очакване – като дете, което тръпне да отвори коледния си подарък. И така – нашите мисли в едно с нашите чувства създават реалността.

Това отдавна го знаем, вярваме, че е така, но правим ли го в действителност? Или пак сме се плъзнали по старите калъпи на манипулираното от хилядолетие общество и забравяме, колко сме силни, можещи и велики.

Ние имаме достъп до всичката сила на вселената, ако само се сетим и създадем подходящия мисловен канал, за да влезе тя в нас!

Мисълта и емоциите ни са именно това КАНАЛ, по който вселената ни праща каквото сме повикали.

Внимание- тук говорим единствено и само за нас, а не за онези, в които сме в конфликт. Те си имат собствена воля, собствено право на избор, собствен мисловен канал. Когато работим,  ние работим само над себе си и променяме себе си и това е начинът да повлияем на конфликта. Що се отнася до другите участници в ситуациите – на тях можем само да им простим и да ги освободим от „задължението” и тежкото бреме да отговарят на нашите изисквания.

Ето така изглеждат нещата:

Конфликт-промяна-болка-приемане на промяната-пускане на миналото да си отиде чрез любов и прошка- прегръщане на новото като по-добра възможност и очакване на чудото да се случи

Ако повярвате поне за малко в тези редове как ще погледнете на планетарната конфигурация на Големия кръст? Веднъж на 45 години, в края на един 26 000 годишен земен цикъл? И ние, нашите души сме тук, за да го преживеем?

По-добре ли се чувствате сега?

Пак ще пиша по темата като се сдобия с още личен опит. Това, което ви написах днес е резултат на моя лична драма. Източника, от който почерпих е Луис Хей  „Излекувай живота си”. Потърсете тази книга веднага, ако сте в нужда от помощ. Дори и да сте я чели, пак я прегледайте. И не забравяте, не може да се плува срещу река – промяната е като мощна река, а тя вече ДОЙДЕ.

За промяната може да прочете и в предишна публикация в сайта Използване на Хуна по време на промяна.