Закономерности или какво се случва когато изготвям хороскопите
Прави ми впечатление като изготвям годишните хороскопи, че има една закономерност, която почти винаги се повтаря. Особено ако познавам човека, чийто хороскоп правя. Но дори и да не го познавам, при обратната връзка и коментарите, които получавам след прочитане на хороскопа, се повтаря едно и също нещо. А именно:
Има така да се каже планетарна диспозиция на енергията – или с други думи енергията се движи по определен начин и през годината „огрява” по-силно или по-слабо определен сектор. Там където има повече енергия- там има шансове за развития. Ако няма достатъчно енергия, вероятностите са през годината да се запази статуквото. Енергията се определя от взаимодействието на планетите, особено на големите като Сатурн, Уран, Юпитер. Тези планети се отнасят в индивидуалните хороскопи към различните сектори. А секторите в хороскопите се наричат още домове, те са 12 на брой са и разположени като парчета на една торта, едно след друго. Има дом на здравето, на семейството, на кариерата, на комуникацията, на парите и т.н. И така в хода на годината за всеки хороскоп индивидуално планетите захранват повече или по-малко някой от тези 12 сектора. С годишните хороскопи определяме къде има енергия за развитие и какво би могло да бъде това развитие.
И така- гледам годишните хороскопи и влиянието на планетите и същевременно забелязвам, че енергията се движи точна както са и приоритетите на този човек! Ако смята, че за него е важна например кариерата, точно там планетите му носят развитие. Ако му се струва, че е време за смяна на местоживеенето, точно в дома и семейството има енергия. С други думи има ПЪЛНО СЪВПАДЕНИЕ на посоката, интуитивно избрана от човека под формата на приоритети и онова, което планетите имат да му дадат като развитие в бъдещето. Изумително! Излиза, че всеки един от нас си има вътрешен барометър, който много ясно му показва накъде се движи Потока и накъде да си насочи усилията, за да постигне резултат!
При кармичните хороскопи пък забелязвам, че кармичните програми, колкото и да са различни, все се въртят около една ключова дума- баланс, лични граници, себеизразяване и т.н. И тази ключова дума се повтаря като урок под различни форми и проблематика. Каквото и да прави човек, направенето от него все се оглежда от гледна точка на този ключов кармичен проблем, който се явява нещо като „грешката в системата” или на компютърн език „бъг в софтуера”.
Излиза че всичко наистина е много просто и някак разбиращо се от само себе си, но колко трудно се оказва да го видиш сам?
