Лятното слънцестоене и изборът да излезем от матрицата и дадем път на любовта
Всеки един от нас се намира в обстоятелствата, в които се намира, защото някога, някъде, някак си е избрал да има това, което има. Избора, който правим всеки ден и в ключови моменти, когато сме на кръстопът, предопределя пътя ни понякога за десетилетия напред. Нека си представим следната случка: млада дама има трима ухажори, първоначално има колебания, после прави избор основан на нещо, което е по-важно от друго нещо и така избира единия вместо втория или третия. Единият й предлага голата си любов, другият добро материално осигуряване и стабилност, а третият- въобще не е ясно какво предлага, със сигурност приключения обвити в несигурност. Връзката с всеки един от тримата я води в различни посоки и нейният избор предопределя отклоненията от собствения й път. В този пример е видно, че изборът е важен, но подобни избори правим ежедневно и постоянно, без да осъзнаваме, че всеки избор чертае различен път. На какво се основава изборът ни? На приоритетите ни, на това кое е по-важно от другото. Приоритетите градят ценностната ни система, но тя не е статична, в нея непрекъснато се пренареждат блокчетата. Пренареждаме ги ние като променяме гледната си точка, като променяме разбирането си, като променяме възприятието си за това кои сме. Опознавайки себе си даваме път на някои свои качества, за които не сме подозирали че съществуват. А за да опознаем себе си непрекъснато получаваме помощ от Вселената. С всеки лъч светлина, пратен на земята ни се дава възможност да осветлим някаква скрита част и да й дадем живот. Ако тя не ни харесва, да я освободим, да я трансформираме. Ако тази скрита част ни харесва да й дадем живот, да й дадем правото да се прояви.
Посрещане на изгрева на Стоунхендж по време на лятното слънцестоене
Човечеството колективно и всеки по отделно се движи в посока на освобождаване на скритите, подтиснати, сенчести части в нас. Тече гигантски процес на осветляване. И разбира се, на повърхността излиза и добро и зло. За да остане чистата субстанция на любовта, която е заложена във всеки. Всичко, което е вътре в нас и не е любов се осветява, изважда на повърхността. При някои хора се проявавя като вътрешна драма, други създават външна драма. Всеки според понятията и инструментите, които владее. Но всички и всеки един от нас по отделно сме на път да излезем от матрицата на страха, от матрицата на жертвата и да дадем възможност на любовта да бъде преживяна по-пълноценно на земята и в материята. Този процес на израстване, който преживяваме, е колективният ни опит да излезем от матрицата. По отделно опитът на всеки един от нас повече или по-малко е успешен, но като колектив, като обща реалност? Всеки един акт на агресия в света освобождава и активира огромни порции човешка солидарност, любов, подкрепа и така подпомагаме своето индивидуално осъзнаване и груповия, колективния си избор, който да определи общата ни реалност.
Избора, който прави всеки един от нас сега, къде да бъде, какво да прави, как да го прави е изборът, който го извежда извън матрицата или връща обратно в нея. Ето защо се иска постоянна връзка с “центъра”, с “командния пулт”, но не общия, а личния! Сърцето на всеки е този компас и център, който знае накъде и как.
Промяната, която всеки един от нас жадува да направи е преход, преминаване от една врата в друга и не случайно годината е заложила за нас врати-портали, през които да преминем, за да направим тази промяна по-лесно и незабележимо. Тези ключови дати са астрономически събития за цялата земя и съдейки по историята от древността насам, човечеството е запазило знанието за тяхната важност. Лятното слънцестоене е дата- портал, дата, около която успешно можем да направим прехода от една реалност в друга, да излезем от матрицата на страха и жертвата ако …направим този избор. И вътрешно на себе си заявим: ” хайде, до тук, сега да опитаме нещо ново! Да дадем път на любовта.”
Лятното слънцестоене през 2017 настъпва на 21 юни. 06.24 бг време.
